Китай продължава да е лидер в света по растеж на възобновяемата енергия, според нов доклад на Global Energy Monitor (GEM), базирана в Сан Франциско неправителствена организация.
Според констатациите, публикувани в четвъртък, Китай разполага със 180 гигавата (GW) слънчева енергия от комунален мащаб и 15 GW вятърна енергия, която в момента е в процес на изграждане.
Съобщава се, че това довежда общия вятърен и слънчев капацитет на нацията в процес на изграждане до зашеметяващите 339 GW, почти два пъти повече от всички страни в останалия свят взети заедно. За сравнение, Съединените щати имат само 40 GW в процес на изграждане.
Изследователите се фокусират върху слънчеви ферми с капацитет от 20 мегавата (MW) или повече, които се захранват директно в електрическата мрежа. Тази методология означава, че действителният обем на слънчевата енергия в Китай може да бъде значително по-висок, като се има предвид, че малките слънчеви ферми допринасят за около 40% от слънчевия капацитет на страната.
Това подчертава водещата роля на Китай в световното производство на възобновяема енергия. Междувременно САЩ стават все по-притеснени от излишния капацитет на Китай и пазарния дъмпинг, особено в соларната индустрия.
През последните години Китай става свидетел на забележителен скок в развитието на възобновяемата енергия, воден от подкрепата на правителството. Президентът Си Дзинпин подчертава необходимостта от „нови качествени производствени сили“, което означава преминаване към повече технологии и иновации в икономиката. Планът му включва превръщането на зеленото производство в ключова част от тези нови продуктивни сили.
Движещата сила зад бума на възобновяемата енергия в Китай
Мащабът на експанзията на възобновяемата енергия в Китай е забележителен. Между март 2023 г. и март 2024 г. Китай е инсталирал повече слънчева енергия, отколкото през предходните три години взети заедно и повече от останалите страни в света взети заедно за 2023 г.
Анализаторите на GEM прогнозират, че Китай е на път да достигне 1200 GW инсталирани вятърни и слънчеви мощности до края на 2024 г., което е шест години преди целта на правителството.
„Неотслабващата вълна от строителство гарантира, че Китай ще продължи да бъде лидер във вятърните и слънчеви инсталации в близко бъдеще, далеч пред останалия свят“, се казва в доклада.
Постигането на тези впечатляващи числа обаче е само част от предизвикателството. Анализаторите предупреждават, че ще са необходими още повече възобновяеми мощности, за да може Китай да постигне амбициозната си цел за намаляване на въглеродния интензитет на своята икономика с 18%. Въглеродният интензитет измерва количеството емисии на CO2, произведени за киловатчас произведена електроенергия.
По-ранни проучвания показват, че Китай ще трябва да инсталира между 1600 GW и 1800 GW вятърна и слънчева енергия до 2030 г., за да постигне целта си да произвежда 25% от цялата енергия от неизкопаеми източници. От 2020 г. до 2023 г. само 30% от ръста на потреблението на енергия е постигнат от възобновяеми източници, което не достига целта от 50%.
Цитиран от The Guardian, Ли Шуо, директор на Китайския климатичен център към Азиатския политически институт във Вашингтон, окръг Колумбия, подчертава сложността на този преход: „Очевидно е важно Китай да продължи да добавя повече възобновяема енергия, за да отговори на своите цели. Но не е толкова просто, колкото просто да продължите да строите и проблемът да бъде решен… защото няма признаци, че страната се опитва да се отклони от потреблението на въглища.“
Балансиране на възобновяемите енергийни източници с енергийна сигурност
Въпреки бързия растеж на възобновяемите енергийни източници, Китай е изправен пред значителни предизвикателства. Предишен анализ на GEM и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух разкрива, че одобренията за нови въглищни електроцентрали са се увеличили четири пъти от 2022 до 2023 г. в сравнение с предходния петгодишен период от 2016 до 2020 г.
Този скок в одобренията за въглищни електроцентрали се случва въпреки обещанието от 2021 г. за „строг контрол“ върху новите проекти за въглищна енергия. Освен това общото потребление на въглища нараства от средно 0,5% на година до 3,8% на година между тези периоди.
Геополитическото напрежение, като войната в Украйна, засилва опасенията за енергийната сигурност в световен мащаб. Големите прекъсвания на електрозахранването в части от Китай през последните години също подхранват тези опасения, което кара служителите да гледат на въглищата като на надежден енергиен източник за справяне с непостоянството на възобновяемата енергия.
Въпреки че секторите на чистата енергия се превръщат в основния двигател на икономическия растеж на Китай, което представлява 40% от разширяването на БВП през 2023 г., въглищата остават ключов компонент от енергийната стратегия на страната.
За да се използва ефективно нарастващият обем чиста енергия, генерирана от китайските вятърни и слънчеви ферми, анализаторите подчертават необходимостта от по-добри решения за съхранение и гъвкавост на мрежата. Признавайки това предизвикателство, китайското правителство определя литиево-йонните батерии като една от „новите три“ технологии, които са от съществено значение за висококачествен растеж, заедно с електрическите превозни средства и слънчевите панели.
През 2023 г. Китай инвестира 11 милиарда долара в свързани към мрежата батерии, което е увеличение от 364% спрямо 2022 г.
Докладът на GEM също подчертава ефективността на Китай в изграждането на планирана инфраструктура за възобновяема енергия. Проектите за вятърна и слънчева енергия от 339 GW, които са достигнали етапа на изграждане, представляват една трета от предложените проекти, надминавайки значително глобалния процент на строителство от 7%.
„Капацитетът за възобновяема енергия в Китай е два пъти по-голям от останалата част на света“, посочва Ли Шуо. „Но въпросът, който все повече трябва да си задаваме, е защо останалият свят е толкова бавен?“
Източник: InterestingEngineering
