Китайският премиер Ли Цян обявява официалния старт на мащабен хидроенергиен проект на река Ярлунг Цангпо в Тибет. По този повод на 19 юли 2025 г. в югоизточния тибетски град Нингчи, близо до границата с Индия, се състои церемония по полагането на основите на проекта.
Според съобщенията проектът се очаква да бъде най-голямото хидроенергийно съоръжение в света, като прогнозираното годишно производство на електроенергия ще бъде 300 милиарда kWh. Това е около три пъти повече от капацитета на съществуващия китайски язовир „Три клисури“.
Река Ярлунг Цангпо води началото си от Тибетското плато и се превръща в река Брахмапутра, като навлиза в североизточните индийски щати Аруначал Прадеш и Асам, след което продължава към Бангладеш.
Поради трансграничния характер на реката този ход на Китай предизвика опасения както в Индия, така и в Бангладеш относно последиците от проекта надолу по течението. Особено по отношение на наличието на вода, въздействието върху селското стопанство и нарушаването на околната среда.
Язовирът ще има 5 каскадни водноелектрически централи
Пекин първоначално предлага проекта като част от 14-ия си петгодишен план през 2020 г., а официалното одобрение е дадено в края на 2024 г. Според докладите язовирът ще се състои от пет каскадни водноелектрически централи, като за целта ще са необходими инвестиции на обща стойност 1,2 трилиона юана (приблизително 167 млрд. долара).
Основната цел на проекта е да генерира електроенергия за външните пазари, въпреки че се очаква той да задоволи и някои местни енергийни нужди в Тибет.
В стремежа си да потуши регионалното безпокойство Китай заявява, че проектът вече е бил подложен на цялостна научна оценка, за да се гарантира, че няма да окаже отрицателно въздействие върху екосистемите надолу по течението, геоложката стабилност или водните права на съседните държави.
Китайското външно министерство също така отбелязва, че язовирът ще допринесе за предотвратяване на бедствия, адаптиране към изменението на климата и регионално енергийно сътрудничество. Освен това министерството заявява, че проектът за язовира няма да бъде използван за политически натиск.
Въпреки тези обещания в Индия и Бангладеш продължават да съществуват опасения. Анализатори и длъжностни лица се притесняват, че Китай може да манипулира речния поток по време на политическо напрежение, което може да доведе до изкуствени наводнения или засушаване надолу по течението.
Групи за защита на околната среда също така подчертават риска от загуба на биоразнообразие, разселване на общности и нарушаване на деликатната хималайска екосистема.
Загриженост в Индия и Бангладеш относно проекта
Индия също ускорява собствените си проекти за развитие на хидроенергетиката в Аруначал Прадеш, за да установи контрол върху водните си ресурси и да компенсира предполагаемите рискове от китайския язовир.
Дългогодишните гранични спорове също усложняват проблема. Докато Индия твърди, че Аруначал Прадеш е неразделна част от нейната суверенна територия, Китай продължава да претендира, че тя е част от Южен Тибет, като се противопоставя на развитието на инфраструктурата в региона.
За да управлява логистично мащабното начинание, Китай създава ново държавно предприятие, наречено China Yajiang Group, което ще служи като официален собственик на проекта. Новата компания ще отговаря за строителството, експлоатацията и опазването на околната среда.
По време на откриването на компанията вицепремиерът на Китай Джан Гуоцин подчертава значението на технологичните иновации и екологичните гаранции.
Въпреки че Пекин представя проекта като перспективно решение за чиста енергия и регионално развитие, той продължава да подхранва напрежението и несигурността в региона, който и без това е белязан от чувствителна водна политика и нерешени гранични конфликти.
Източник: InterestingEngineering
