Независимо дали става дума за Бах, Бетовен или Моцарт, широко известно е, че класическата музика може да повлияе на настроението на човека.
Сега учените използват измервания на мозъчните вълни и техники за невронни изображения, за да покажат как точно класическаta музика предизвиква положителното си въздействие върху мозъка.
Откритието може да доведе до ефективни начини за използване на музиката като лечение за активиране на мозъка при хора с резистентна на лечение депресия.
„В крайна сметка се надяваме да пренесем резултатите от нашите изследвания в клиничната практика, като разработим удобни и ефективни инструменти и приложения за музикална терапия“, казва професор Бомин Сун от Шанхайския университет „Дзяо Тонг“.
Изследването е фокусирано върху 13 пациенти с резистентна на лечение депресия, които вече са имали имплантирани електроди в мозъка си с цел дълбока мозъчна стимулация.
Имплантите са поставени във верига, свързваща две области в предния мозък – легловидното ядро на стриа терминалис (BNST) и ядрото на акумбенс (NAc).
С помощта на имплантите изследователите установяват, че музиката предизвиква антидепресивния си ефект чрез синхронизиране на невронните осцилации между слуховата кора, която отговаря за обработката на сетивна информация, и веригата на наградите, отговорна за обработката на емоционална информация.
„Веригата BNST-NAc, която понякога се нарича част от „разширената амигдала“ – потвърждава тясната връзка между тази верига и амигдалата, централна структура в обработката на емоционална информация“, казва проф. Сун, автор на статията, публикувана в списание Cell Reports.
„Това изследване разкрива, че музиката предизвиква тройно времево заключване на невронните осцилации в кортикалната верига BNST-NAc чрез слухова синхронизация.“
Пациентите, участващи в проучването, са разделени на две групи: с ниска или висока музикална култура. Изследователският екип установява, че при тези от групата с висока музикална оценка се наблюдава по-значителна невронна синхронизация и по-добър антидепресивен ефект, докато при тези от групата с ниска музикална култура резултатите са по-слаби.
Чрез групирането на пациентите изследователите са успели да проучат по-точно антидепресивните механизми на музиката и да предложат персонализирани планове за музикална терапия, които биха подобрили резултатите от лечението.
Например при вмъкване на шум с тета честота в музиката, за да се засили осцилаторната връзка BNST-NAc, пациентите от групата с ниска музикална култура съобщават за по-голямо удоволствие от музиката.
В изследването са използвани няколко произведения на западна класическа музика, с които повечето участници не са запознати, за да се избегнат всякакви смущения, които биха могли да възникнат от субективния опит.
„Стигнахме до заключението, че изборът на музика по време на формалния процес на слушане е индивидуален и не е свързан с емоционалния фон на музиката“, казва Сун.
Интегриране на областите на неврологията, психиатрията и неврохирургията
Сега екипът планира да проучи как взаимодействието между музиката и дълбоките структури на мозъка играе роля при депресивните разстройства.
Те планират да въведат и други форми на сетивни стимули – включително визуални изображения – за да проучат потенциалните комбинирани терапевтични ефекти на мултисензорната стимулация върху депресията.
„Като си сътрудничим с лекари, музикотерапевти, компютърни специалисти и инженери, планираме да разработим серия от цифрови здравни продукти, базирани на музикалната терапия, като например приложения за смартфони и преносими устройства.“
Източник: GoodNewsNetwork
