Изненадващо откритие от университета в Бирмингам показва, че може би значително подценяваме потенциала на дърветата да регулират променливите на изменението на климата.
Учените откриват, че микробите, живеещи в кората на дърветата, абсорбират парниковия газ метан приблизително толкова значително, колкото микробите, живеещи в почвата.
Дълго време се смяташе, че почвата е единственият ефективен наземен абсорбатор на метан, тъй като някои микроорганизми използват метан като източник на храна, но подобни същества живеят и под слоя кора на дърветата.
Това означава, че не нашите дървесни приятели не само изтеглят CO2 от атмосферата и го съхраняват в корените си, но също така премахват и метана, приблизително толкова ефективно или може би дори по-ефективно от почвата.
Метанът е мощен парников газ за няколкото кратки години, в които съществува в атмосферата, преди да се разгради.
Професор Винсънт Гаучи от Университета в Бирмингам ръководи проучването, публикувано в списание Nature. В него изследователите изследват тропически, умерени и бореални гори. По-конкретно, те правят измервания, обхващащи тропическите гори в Амазонка и Панама; умерени широколистни гори в Обединеното кралство; и бореални иглолистни гори в Швеция.
Абсорбцията на метан е най-силна в тропическите гори, вероятно защото микробите виреят в топлите влажни условия, открити там. Средно новооткритата абсорбция на метан добавя около 10% към ползите за климата, които умерените и тропическите дървета осигуряват.
Изследвайки обмена на метан между атмосферата и кората на дърветата на различни височини, изследователите успяват да покажат, че докато на нивото на почвата дърветата вероятно отделят малко количество метан, на няколко метра по-нагоре посоката на обмена се променя и се консумира метан от атмосферата.
В допълнение, екипът използва методи за лазерно сканиране, за да определи количествено общата глобална повърхност на кората на горските дървета, като предварителните изчисления показват, че общият глобален принос на дърветата е между 24,6-49,9 Tg (милиони тона) метан. Това запълва голяма празнина в разбирането на глобалните източници и абсорбатори на метан.
„Дървесните повърхности добавят трето измерение към начина, по който животът на Земята взаимодейства с атмосферата, и това трето измерение гъмжи от живот и изненади“, казва съавторът Ядвиндер Малхи от Оксфордския университет.
Това не е първият случай, в който учени правят оценки за изменението на климата и излизат с грешни изводи. Климатолози от Холандия наскоро установяват, че предишните оценки за това колко пластмаса е попаднала в океаните през последните 20 години вероятно са преувеличени с три хиляди процента.
Източник: GoodNewsNetwork
