До каква възраст младите хора в Европа остават в дома на родителите си? Отговорът на този въпрос, отразява не само личния избор, но е показател за социално-икономическата среда в Европа. Културните нагласи, разходите за наем или покупка на жилище са ключови фактори, които оказват влияние върху решението на младите да поемат контрол над живота си.
Според последните данни, изнесени от Евростат, през 2024 г. младите хора в ЕС напускат родителския дом на средна възраст 26,2 години, което е малко по-ниско от 26,3 години през 2023 г. От 2002 г. насам тази средна възраст варира леко между най-ниската стойност от 26,1 години през 2019 г. и най-високата стойност от 26,8 години през 2006 г.
Въпреки относително постоянната средна възраст на отделяне през последните 20 години, разликите между отделните държави-членки са впечатляващи. Най-високата средна възраст за напускане на родителския дом, 30 години или повече, е в Хърватия (31,3 години), следвана от Словакия (30,9), Гърция (30,7), Италия (30,1) и Испания (30,0).
Колкото по на север се качваме средна възраст за напускане на дома на родителите намалява, като най-ниската средна възраст е регистрирана във Финландия (21,4 години), следвана от Дания (21,7) и Швеция (21,9).
България също се нарежда сред страните с по-висока от средната за Европа възраст за напускане на семейното гнездо, като средната възраст, на която младите българи избират да са самостоятелни е 28,2 години.
Каква е цената на самостоятелността
Един от най-важните фактори, които допринасят за тази разлика между държавите в Европа са разходите за жилище, които са постоянен предмет на публични дебати.
През 2024 г. 9,7 % от младите хора (на възраст 15—29 години) в ЕС са живели в домакинства, които изразходват 40% или повече от разполагаемия си доход за жилище (процент на прекомерни разходи за жилище), докато същият процент за цялото население е бил 8,2 %.
Отново се наблюдават значителни различия сред страните от ЕС в този процент. Гърция (30,3 %) и Дания (28,9 %) отчитат най-високи проценти на прекомерни разходи за жилищно настаняване, като значително надвишават тези в Нидерландия (15,3 %), Германия (14,8 %) и Швеция (13,5 %). От друга страна, Хърватия (2,1 %), Кипър (2,8 %) и Словения (3,0 %) са имали най-ниските проценти на прекомерни разходи за жилище.
В 16 страни от ЕС процентът на прекомерните разходи за жилище е по-висок сред хората на възраст 15-29 години, отколкото сред населението като цяло. Най-голямата разлика между тези две групи е 14,3 процентни пункта (п.п.) в Дания, следвана от Нидерландия с 8,4 п.п.
В някои от страните, където младите хора са склонни да се изнасят по-рано, като Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, прекомерните разходи за жилище за младите хора са по-високи.
Страните, където младите хора се изнасят от родителския дом по-късно, като Кипър, Хърватия и Италия, обикновено отчитат по-ниски нива на прекомерни разходи за жилище, с изключение на Гърция, където и двете стойности – възраст на напускане и разходи – са високи.
Това подсказва, че ранната самостоятелност често се постига с цената на значителни финансови усилия. С оглед на динамиката на жилищния пазар в Европа, въпросът „Кога младите хора напускат дома си?“ вероятно ще остане в центъра на обществения дебат и през следващите години.
