Средно един човек в Европейския съюз днес прекарва 37,5 години от живота си в работа. Годините трудов стаж показват колко дълго хората участват в пазара на труда, кога започват работа, колко време остават активни професионално и как се променят обществото и икономиката.
Данните на Евростат за 2025 г. показват, че европейците работят все по-дълго в сравнение с предходните години. Зад това увеличение стоят различни фактори – по-късно пенсиониране, по-висока заетост сред възрастните хора, повече участие на жените в трудовия пазар и промени в начина, по който хората изграждат професионалния си път.
Въпреки общата тенденция към по-дълъг трудов живот, разликите между държавите в Европейския съюз остават значителни и докато в някои страни хората прекарват повече от четири десетилетия в работа, в други очакваният трудов живот е с близо 10 години по-кратък.
Какво означава показателят „продължителност на трудовия живот“
Очакваната продължителност на трудовия живот показва средния брой години, през които човек на възраст 15 и повече години се очаква да бъде активен на пазара на труда – тоест да работи или да участва в трудовия процес.
Това в никакъв случай не означава, че всеки човек ще работи непрекъснато толкова години. По-скоро този показател очертава обща картина на трудовата активност на населението и включва влиянието на различни фактори – възрастта за започване на работа, периодите на безработица, продължителността на образованието, грижите за семейство, както и възрастта за пенсиониране.
Когато продължителността на трудовия живот се увеличава, това обикновено означава, че повече хора остават по-дълго икономически активни. Но зад цифрите стоят и различни реалности – в някои държави хората работят по-дълго заради добри възможности за заетост, а в други – заради необходимостта да останат по-дълго на пазара на труда.
Европейците работят все по-дълго – увеличение с повече от две години за последното десетилетие
През 2025 г. се очаква хората на възраст 15 и повече години в Европейския съюз да работят средно 37,5 години. Това представлява леко увеличение спрямо 37,2 години през 2024 г.
Ако се погледне по-дълъг период, тенденцията е още по-ясна. От 2016 г. насам очакваната продължителност на трудовия живот в ЕС се е увеличила с 2,3 години – от 35,2 години до 37,5 години през 2025 г.
Тази постепенна промяна в европейския трудов модел означава, че хората в ЕС остават активни професионално за по-дълъг период, като тази тенденция е свързана както с демографските промени, така и с промените в заетостта.
Нидерландия и Швеция са лидерите, България остава сред страните с най-кратък трудов живот
Въпреки общото увеличение, разликите между отделните държави-членки са сериозни.
В 7 държави от ЕС очакваната средна продължителност на трудовия живот е 40 години или повече. Най-високи стойности са отчетени в Нидерландия – 44,0 години, Швеция – 43,4 години, Дания – 42,6 години, Естония – 41,5 години, Ирландия – 40,7 години, Германия – 40,2 години и Финландия – 40,1 години.
На противоположния полюс са страните с най-кратък очакван трудов живот. Най-ниски стойности са отчетени в Румъния – 32,7 години, Италия – 33,0 години и България – 34,6 години.
Мъжете в ЕС работят средно четири години повече от жените
Данните показват и ясна разлика между половете. През 2025 г. се очаква мъжете в Европейския съюз да работят средно 39,5 години, докато при жените средната продължителност на трудовия живот е 35,4 години.
Най-дълъг трудов стаж имат мъжете в Нидерландия – 45,9 години, Швеция – 44,5 години, Дания – 44,5 години и Ирландия – 43,4 години. Най-кратък очакван трудов живот при мъжете е отчетен в България – 35,9 години, Румъния – 36,0 години и Хърватия – 36,3 години.
При жените средната очаквана продължителност на трудовия живот в ЕС през 2025 г. е 35,4 години.
Най-дълги периоди на трудова активност сред жените са отчетени в Швеция – 42,3 години, Нидерландия – 41,9 години и Естония – 41,8 години. Най-кратък трудов живот сред жените е отчетен в Италия – 28,4 години, Румъния – 29,1 години, Гърция – 31,8 години и България – 33,3 години.
Какво показват тези числа за бъдещето на труда
Увеличението на продължителността на трудовия живот в ЕС е знак за промяна в начина, по който хората учат, работят и се пенсионират. Професионалният път става по-дълъг, а икономиките все повече разчитат на активното участие на по-широки възрастови групи.
В същото време обаче разликите между държавите показват, че няма единен европейски модел на труд. Докато в Северна и Западна Европа хората често остават активни повече от 40 години, в страни като България, Румъния и Италия трудовият живот е значително по-кратък.
За България предизвикателството е не само да увеличи годините трудова активност, но и да създаде условия хората да могат и да искат да останат по-дълго на пазара на труда.
