След като в Космоса вече се отглеждат домати, марули, картофи и други зеленчуци, не е ли дошъл моментът астронавтите да започнат да отглеждат риба на МКС или на Луната?
През последните няколко години иновативният проект Lunar Hatch повдига въпроса за възможността за отглеждане на риба в космоса. Този амбициозен проект има за цел да докаже осъществимостта на аквакултурата на лаврак като устойчиво решение за храна за бъдещи мисии на Луната и Марс.
Научният проект се ръководи от д-р Сирил Пшибила, изследовател по морска биология във Френския национален институт за океански изследвания (Ifremer).
Ако всичко върви по план, лунният люк ще може да осигурява лаврак поне два пъти седмично за лунните обитатели.
Успешни наземни тестове
В един на пръв поглед обикновен аквариум във френско научно съоръжение близо до Палава-ле-Флот рибите лаврак са част от проекта Lunar Hatch.
Бъдещото им потомство е предназначено да бъде първата риба, изстреляна в космоса, за да се проучи осъществимостта на тази смела идея.
Рибата ще осигури на астронавтите жизненоважни, лесно усвоими протеини, омега-3 и витамини от група В за поддържане на мускулите в космоса.
Основното предизвикателство е създаването на хранително производство толкова далеч от Земята. За да се справи с това предизвикателство, д-р Пшибила предлага да изпрати оплодени яйца от лаврак в космоса.
Според сведенията пътуването до Международната космическа станция би осигурило необходимото време за излюпването им.
Първоначално тези малки „акванавти“ ще бъдат наблюдавани, а след това ще бъдат върнати на Земята за анализ. Но крайната цел е много по-голяма: създаване на лунни рибни ферми.
Това може да звучи като научна фантастика, но основата вече е положена.
Изследването на Пшибила от 2023 г. окончателно потвърждава способността на хайвера да издържа на безтегловност – необходимост за пътуването му в космоса.
Нещо повече, отгледаните в аквакултури яйца от лаврак успешно преминават множество тестове, което показва, че те могат да издържат на условията на изстрелване на ракета и пътуване в космоса.
Учените от университета в Монпелие симулират мощното задвижване на руска ракета „Союз“, доказвайки, че вибрациите няма да попречат на развитието на ембрионите.
Те изследват и въздействието на космическата радиация върху клетките на рибите по време на пътуване в космоса.
Използване на вода от Луната
Настоящият план за проектиране предполага, че лунният люк ще се състои от различни радиационно защитени отделения за различни функции на аквакултурите, включително управление на отпадъчните води.
Една от първоначалните стъпки в затворената система на Lunar Hatch включва използването на вода, добита от лунния полярен лед, в аквариумите за риба. Водата, използвана за отглеждането на рибите, ще бъде изцяло рециклирана, като по този начин ще се гарантира, че няма да се губи вода.
За да се осигурят две седмични порции риба за седем астронавти по време на 16-седмична мисия, екипът на Lunar Hatch изчислява, че са необходими около 200 лаврака.
The Guardian съобщава, че екипът има за цел да изпрати в космоса 200 оплодени хайвера. На Земята контролна група от 200 риби-братя и сестри ще бъде внимателно наблюдавана за сравнение.
Изпращането на водни организми в космоса не е нещо съвсем ново.
Съобщава се, че малките рибки Fundulus heteroclitus (Mummichog) са първите „аквастронавти“ на мисията на Аполо през 1973 г. Оттогава насам в космоса са летели гупи, зебри и други видове риби, които са допринесли за разбирането ни на биологията в условията на микрогравитация на МКС и китайската космическа станция „Тянгун“.
Този проект обаче е различен, тъй като се занимава със създаването на устойчив източник на храна за астронавтите. След като повечето от тестовете за наземна симулация вече са приключили, следващата важна стъпка за проекта Lunar Hatch е истинска космическа мисия.
Пшибила и екипът му сега очакват възможност от CNES и космическия център „Кенеди“ на НАСА да изпратят ценния си товар в орбита. Точното време все още не е определено, но надеждата е за изстрелване в близко бъдеще.
Суровата околна среда на Луната и многобройните логистични пречки означават, че създаването на подобно съоръжение може да отнеме много години.
Въпреки това перспективата астронавтите да се наслаждават на прясна и питателна храна, отгледана на Луната, остава привлекателна цел за бъдещите космически изследвания.
Източник: InterestingEngineering
