Автор: Радина Иванова
Макар че всяка култура има свои любими коледни истории, „Коледна песен“ от 1843 г. (A Christmas Carol) на Чарлз Дикенс със сигурност е една от най-известните и обичани коледни истории в света.
Адаптирана е в стотици филми, телевизионни предавания, театрални постановки и дори анимации. Историята на главния персонаж Скрудж разказва за изкуплението, надеждата, промяната и важността на човешката доброта. Това са теми, които са близки до хората независимо от времето и мястото, което я прави толкова значима вече почти два века.
Романите на Чарлз Дикенс и днес все още радват читателите, особено по това време на годината. Но Дикенс прекарва по-голямата част от живота си, криейки една ужасна тайна. Какво криел геният, променил литературата завинаги? Малцина знаят, че зад блестящия му талант се крие мрачно минало, което бележи не само живота, но и творчеството му.
Дикенс израства в привидно стабилно семейство. Баща му, служител във флота, дори успява да го изпрати в частно училище. Но когато Чарлз навършва 12 години, този комфортен живот рухва. Баща му тайно е вземал назаем огромни суми пари, за да финансира начина на живот на семейството си.
През 1824 г е арестуван за дългове и затворен в печално известния затвор „Маршалси“. За една нощ младият Чарлз се превърнал в единствения източник на доходи на семейството.
Принуден е да напусне училище и е изпратен да работи в мизерна фабрика, прекарвайки 10 часа на ден в лепене на етикети на буркани с боя за обувки. Работата била уморителна и досадна, а за грешки бил наказван с побой. Фабриката била мръсна, замръзнала и препълнена с плъхове. Това било ад за едно чувствително дете с любов към книгите.
Дните му минавали в нещастие и срам от погледите на богатите минувачи, които го зяпали през прозореца докато работел. Това му нанесло непоправими щети и изострило съзнанието му за пропастта между богати и бедни.
След като баща му бил освободен, майка му, вече свикнала с доходите които носел от фабриката, не му разрешила да я напусне чак до момента, когато баща му получил семейно наследство. След това никой в семейството вече не споменавал за този период, който оставил травма с детското му съзнание.
Чарлз завършил училище и си намерил работа като съдебен репортер, пишейки истории и скици за списания. През следващите 34 години Дикенс публикувал повече от 20 романа и повести, от които продал стотици хиляди копия, спечелвайки слава и многобройни фенове по целия свят, включително и самата кралица Виктория.
Но през цялото това време на практика никой – нито неговите читатели, нито неговите приятели, нито дори семейството му не е знаело какво е преживял Дикенс като момче. Сякаш това никога не се е случило.
В мрачните дни, когато младият Чарлз работил във фабриката за вакса, той виждал как бедността и социалното неравенство определят живота на хората. Белязан от тази травма и мислейки как стигмата на бедността ще се отрази на репутацията му, той запазил тайната до края на дните си.
Дикенс събрал смелост да разкаже своята травма от детството само на двама души: съпругата си и приятел биограф, който публикувал биографията след смъртта му, от която собствените му деца са шокирани да открият тази дълго пазена тайна от баща им.
Вместо това, преживяванията и детските травми на Дикенс ще се появят като основна тема в неговите романи. Там можем да намерим:
✨ Скрудж – човек, който олицетворява жестокостта на богатите към бедните, от най-разпознаваемата Коледна история „Коледна песен“ от 1843 г;
✨ Наивни, прахосници бащи, като г-н Микобър в Дейвид Копърфийлд (1850);
✨ Студени, безсърдечни майки, като мис Хавишам в Големите надежди (1861);
✨ Цели семейства, затворени в затвора Маршалси, като Дорит в Little Dorrit (1857)
✨ И деца-работници, които трябва да преодолеят бедността и мизерията на младостта си.
Чарлз Дикенс твори през Викторианската епоха, когато детството често се идеализира като време на блажена невинност, свободно от светски грижи и неволи. На този фон той внася радикални промени в литературата, разкривайки суровата истина – как несправедливостите на света бележат най-младите и как тези белези остават за цял живот.
В романите на Дикенс децата не просто са жертви, а стават свидетели на ужасите на света на възрастните. Те напълно осъзнават жестокостите, на които са подложени, и несправедливостта на общество, което позволява тяхното причиняване.
Както показва собственото му детство, нашата психика се формира и деформира от най-ранните ни преживявания. Дикенс е един от първите автори, които описват явление, което днес наричаме „травма от детството“.
Може би не е случайно, че един от най-верните му читатели е Зигмунд Фройд, чийто интерес към детското развитие ще се превърне в един от основополагащите стълбове на психотерапията.
Именно затова творбите му са толкова въздействащи. Те ни напомнят, че болката и трудностите от нашето минало не трябва да бъдат премълчавани. Те могат да се превърнат в двигател за промяна – и дори в изкуство.
Снимки: Wikipedia Източници: biography.com en.wikipedia.org
