Ново проучване открива повече кислород в атмосферата на Калисто, отколкото се смяташе досега, поставяйки въпроси за нейното формиране и обосновавайки бъдещи изследвания.
Луната на Юпитер, Калисто, често е била представяна като бъдещ преден пост за човечеството. Но в реалната планетарна наука Калисто, една от по-големите луни на Юпитер и Сатурн, е предимно оставена в сенките, отхвърлена от много изследователи като „мъртво тяло“ до нашия небесен съсед.
Въпреки това, скорошно проучване, публикувано в The Journal of Geophysical Research: Planets throws a curveball, предполага, че атмосферата на Калисто съдържа по-висока концентрация на молекулярен кислород, отколкото се е смятало досега.
Това разкритие е изненадващо отклонение от минали модели и поставя нови въпроси относно атмосферната динамика на ледената луна.
Отхвърляне на предишните предположения
„В продължение на години вярвахме, че молекулярният кислород в атмосферата на Калисто е резултат от взаимодействието на магнитното поле на Юпитер с ледената повърхност на луната“, казва Американският геофизичен съюз (AGU).
Но новото изследване, проведено от Шейн Карбъри Моган, постдокторант по планетарни науки в Калифорнийския университет в Бъркли, и неговия екип представя интригуващ пъзел.
„Нивата на молекулярен кислород, които наблюдаваме в момента, просто не съвпадат с по-ранните теории. Трябва да има друг метод за образуване на O2“, казва Карбъри Моган пред Forbes, който съобщава за същото.
Откриване на източника на кислород
Source: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute
„Констатациите категорично предполагат, че трябва да преоценим източника на O2 на Калисто или да преразгледаме съществуващите изчисления за продължителността на живота на молекулярния кислород“, посочва Карбъри Моган.
Тези луни, включително Калисто, се състоят предимно от лед – главно H2O. Входящите заредени частици могат да разрушат молекулни връзки, което води до рекомбинация на водород и кислород в нови молекули като H2, O2 и дори H2O2, добавя Карбъри Моган.
Въпреки че наличието на вода (H2O) на Калисто измъчва астробиолозите, изключително важно е да се отбележи, че условията на Луната далеч не са благоприятни за живота, какъвто го познаваме.
Изключително ниските температури на Калисто, липсата на присъща магнитосфера и липсата на активен криовулканизъм го правят малко вероятен кандидат за живот.
„Това е предимно лед, с допълнителен компонент от водни пари, освободени от повърхността“, пояснява Карбъри Моган.
Смята се, че повърхността на луната е смесица от петна, включващи „относително студен, ярък лед и относително топъл, тъмен неледен или беден на лед материал“, според авторите на изследването.
Освен това данните от космическия кораб Галилео на НАСА предполагат, че вътрешността на Калисто е случайна смес от лед и скала, без диференцирано ядро и мантия.
Защо липсва интерес?
И така, защо Калисто получава толкова малко внимание от научната общност? „Когато космическият кораб „Вояджър“ на НАСА прелетя в края на 70-те години, те просто станаха свидетели на небесно тяло с кратери“, обяснява Карбъри Моган. Луни като Европа и Ганимед плениха изследователите, поставяйки Калисто на заден план на фона на по-екзотичните небесни тела.
Предстоящите мисии обаче може да предложат нова перспектива. Europa Clipper на НАСА и Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) на Европейската космическа агенция са готови да изследват лунната система на Юпитер.
„JUICE ще лети до Callisto повече от двадесет пъти, а Europa Clipper вероятно също ще направи няколко посещения“, казва Карбъри Моган.
Разбирането на Калисто, подчертава той, е от решаващо значение за тълкуването на данните от тези предстоящи мисии и за по-широкото изследване на другите ледени луни на Юпитер.
„Въпреки че е засенчен, Калисто държи ключове, които биха могли да отключат много мистерии в системата на Йовиан“, заключва Карбъри Моган.
Изследването е публикувано в The Journal of Geophysical Research: Planets
Източник: InterestingEngineering
