Облицовката на банята и подовете на помещенията с плочки е отдавна възприета практика в строителството. През много дълги години в миналото плочките бяха фаянсови, теракотни или по-рядко клинкерни, с размери на страните само до 15–20 cm. По-късно на пазара се появиха плочките от гранитогрес, с вече по-големи размери, до 30–33–40 cm.
А какво се случва днес?! Пазарът все повече налага и все по-модерно е използването на плочи с размери 80/80 cm, 100/100 cm или 120/120 cm, а и по-големи, достигащи до 250–300/120 cm, изработени от гранитогрес, от друг тип изкуствен камък или полимер. Дебелината на плочите е също много различна, от 6–8 mm в миналото, днес тя варира от 4 mm до 12 mm, което също влияе силно върху технологията на лепене. Не на последно място, към циментовите замазки и варо-циментовите мазилки, като основи за полагането на плочките, трябва да добавим днес и замазките на калциево-сулфатна основа, както и гипсовите мазилки, гипсо-картонените плоскости, и такива от гипсо-фазер и цименто-фазер.
Неотчитането на настъпилите промени: на основите за лепене, на материалите, от които са изработени плочите, и на техните размери водят днес до много по-чести проблеми, свързани с отлепването на тези плочи или до други беди.
Ето защо възникват въпроси, свързани с промяна в технологията на полагане – в подготовката на основата, в използваните грундове и лепила, в размера на фугите и в технологичните престои, преди последващи операции или до началото на натоварване на готовите повърхности. Някои основни препоръки, които можем да дадем и които е добре да бъдат следвани при изпълнение са:
- Когато на пода се полагат саморазливни смеси (замазки) на калциево-сулфатна (например Баумит Алфа 2000, Баумит НивелоКуатро) или на циментова основа (например Баумит Нивело 50), и когато разтворите са забъркани с повече от предписаната на етикета направна вода, настъпва процес на седиментация (утаяване) и на повърхността им се оформя по-слаб слой, който след това, при полагане на свързани покрития, може да създаде проблеми. Затова се препоръчва прешлайфане на този повърхностен слой (до ок. 1 mm) с подходящ инструмент. Това правило важи независимо от размерите на плочите за крайно покритие (не се изисква при плаващи крайни покрития);
- Преди грундиране на саморазливните смеси или другите замазки, те трябва да са много добре изсъхнали. Изискването при полагане на голямоформатни плочи е разтворите на циментова основа да са с остатъчна влажност под 2%, а тези на калциево-сулфатна (гипсова) основа – с влажност под 0,5%. В противен случай изпарението на остатъчната вода се затруднява силно и налягането на водните пари върху долната повърхност на плочите може да ги отлепи. Ето защо, проверката на влажността преди лепене е задължителна и тя трябва да се извършва с достатъчно надежден уред/метод;
- Основата за лепене на голямоформатни плочи трябва да е много гладка, за да може лепилният слой да бъде с минимална дебелина, обикновено до 3–4 mm. Това ще осигури по-малко вода като остатък, която трябва да намери път и да се изпари. Например, за плочи с размер 100 cm x 100 cm и при стандартно лепило, намазано двустранно – веднъж на пода на гребен 10 mm и втори път на самата плоча на тънък слой, разходът ще е ок. 4–5 kg сухо вещество, за което ще са необходими само ок. 1,2–1,5 l вода (за 1 m2). При свързване на лепилото част от тази вода (ок. 40%) остава в него като физически и химически свързана, а ок. 60%, т.е. ок. 0,7–1,0 l/m2 трябва да се изпари;
- Обикновено, основата трябва да се грундира с подходящ грунд, което да гарантира по-добро сцепление на лепилото към нея. Такива са например дълбокопроникващите Баумит МултиПраймер, който трябва да се разреди с вода в съотношение минимум 1:1 (до 1:2–1:3), Баумит ИзиПраймер (неразреден или разреден с вода в съотношение до 1:2) или Баумит Грунд – изравнител на попиващата способност. В отделни случаи, най-вече при циментосвързаните замазки, основата може да не се грундира, а само да се навлажни добре и да се изчака да изчезне водният филм от повърхността й, преди самото лепене на плочите;
- Преди полагането на плочи от гранитогрес или друг изкуствен камък, гърбовете им задължително трябва да се почистват/измиват добре, за отстраняване на слоя технологичен прах, с който се обработват формите за печене, за да не се допусне залепването на гърбовете към тях по време на изпичане;
- При полагането на керамични плочи и особено на гранитогрес или друг изкуствен камък (с ниска, до нулева степен на водо-попиване), с голямо- или гигаформатни размери (над 60 cm х 60 cm), върху саморазливни замазки на калциево-сулфатна основа, например Баумит НивелоКуатро или Баумит Алфа 2000, лепенето трябва да се изпълнява само с бързосвързващи лепила, например Баумакол ФлексСпийд. Тези лепила имат специален състав, който спомага за химическо свързване на по-голяма част от направната вода по време на свързването им. Така, водата, която трябва да се изпари от тях по естествен път е значително по-малко, сравнена с тази при стандартно използваните лепила.
Използването на Баумакол ФлексСпийд ще подобри якостта на сцепление на голямоформатните плочи и при залепването им върху циментови основи – Баумит Солидо Е160, Баумит Солидо Е225, Баумит Нивело 50, (да се взема под внимание и Таблицата за приложение на Баумакол лепила, например от Баумит Ценова листа 2024, стр. 97);
- Когато и основата, и плочите са непопиващи или слабо попиващи, изпарението на водата от лепилната смес се възпрепятства и може да се осъществи единствено през фугите. Така, на практика, в началото лепилото изсъхва най-вече по ръбовете на плочите. В средните участъци водата се задържа дълго време в порите и поддържа лепилото влажно. При определени условия вътрешното парциално налягане може да се увеличи до степен, при която се образуват множество микропукнатини в циментовия камък, и впоследствие той се разрушава напълно, съпроводено с разлепване на плочите по тази равнина. Ето защо препоръчваме фугите между отделните плочи да са с широчина минимум 4–5 mm, като се оставят без фугираща смес за по-дълъг период от време, например 15–20 дни, което се улесни изпарението на водата от лепилния разтвор. През този период движението и друго натоварване върху тези плочи не трябва да се допуска;
- При лепене върху по-големи площи, да се предвидят дилатационни фуги 12–15 мм, през определени разстояния до максимум 5-6 m, в зависимост и от конфигурацията на помещенията и размера им. При циментови основи фугите трябва да са развити (да продължават) в дълбочина, т.е. и в тези основи;
- За лепене на по-тънките (4–6–8 mm), голямоформатни плочи, за да се избягнат деформации по повърхността (отклонение в равнинността на настилката/стенното покритие), трябва да се използват лепила без съсъхване или с минимално такова, например Баумакол ФлексТрийм, или Баумакол ФлексСпийд, или, донякъде, Баумакол ФлексТрас медио или Баумакол ФлексМрамор медио.
Трябва да се спазват изискванията при полагане и времената за технологичен престой на всички влагани материали, отразени в техническите карти на всеки един продукт!
