В среща между изкуството и науката изследователи от университета в Гент работят с художници, за да реконструират лицето на жена, живяла в Белгия преди 10 500 години, и то разкрива, че разнообразието в цвета на кожата е съществувало още през каменната ера.
В рамките на проекта ROAM експерти от университета в Гент и художниците Kennis & Kennis и Ulco Gimmerveen скулптират лицето на жена, живяла в долината на река Мьозе преди 10 000 години.
Изследователите не само успяват да установят, че тя най-вероятно е имала сини очи и, изненадващо, „среднотъмна“ кожа, но скелетните ѝ останки разкриват и средата, в която е живяла, давайки ярък поглед към Европа след ледниковия период. Оказва се, че в нея не е имало само един цвят на кожата.
Жената е принадлежала към същото западноевропейско население от ловци-събирачи като известния човек от Чедър във Великобритания. ДНК анализите показват, че и тя е имала сини очи. Кожата ѝ обаче е била малко по-светла от неговата.
Досега фенотипното разнообразие сред европейските ловци-събирачи беше известно само от малък брой фосили и се смяташе, че е доста хомогенно – казва в изявление д-р Майте Ривола, главен генетик на проекта.
Оказва се, че всички наши предци не са имали един и същ цвят или тен, така че разнообразието във външния вид може да е почти толкова старо, колкото сме и ние.
Европейците от каменната епоха са имали повече от един цвят на кожата
Първоначално изследователите откриват останките на тази мезолитна жена през 1988 г. в пещерата Марго близо до Динант, Белгия. Около двадесет години по-късно проектът ROAM – интердисциплинарен екип от археолози, биоантрополози, генетици и художници – работи заедно, за да я върне към „живота“.
От Live Science съобщават, че първо са сканирали черепа ѝ и са създали 3D-принтирана репродукция. С нея художниците са моделирали мускулите и кожата. Въз основа на данните, които изследователите са събрали от черепа ѝ, те смятат, че тя е била на възраст между 35 и 60 години, когато е починала.
След извличането на ДНК от черепа, анализите разкриват, че жената от Марго е имала сини очи, подобно на човека от Чедър. Неговите останки са най-старият почти пълен скелет във Великобритания.
Анализите показват, че той е имал тъмна кожа, сини очи и тъмна коса, което оспорва предубежденията за външния вид на ранните британци – те не са били светли. И тази жена не е била, но все пак тя е имала малко по-светла кожа от него.
Описана в изявлението като „тънка, но важна подробност“ е, че кожата на хората от каменната епоха не само е била по-тъмна в тези райони на Европа, но жената от Марго демонстрира, че цветът на кожата може да варира сред западноевропейското население от ловци-събирачи още през мезолита.
Африкански тонове на кожата
Общоприето е, че всички хора водят началото си от Африка. Смята се, че вариациите в цвета на човешката кожа се дължат на голямата миграция към други части на света. Хората са се адаптирали в зависимост от това къде са живели.
При всички положения, тъй като хората са еволюирали от шимпанзетата, цветът на кожата ни първоначално може да е бил по-светъл под козината, но когато сме започнали да я губим да е станал по-тъмен, за да предпазим телата си от вредните слънчеви лъчи.
Но африканците имат доста различен цвят на кожата. Друго проучване от 2017 г. за цвета на африканската кожа разкрива, че светлата кожа, очите и косата на европейците също са възникнали в Африка, както се вижда при светлокожите сани.
Поради липсата на веществени доказателства обаче досега учените не знаеха дали тази група хора в Западна Европа е притежавала един и същ цвят на кожата или се е наблюдавало разнообразие. Благодарение на жената от Марго те започват да разбират, че те са имали различен цвят на кожата.
Начинът на живот на жената от Марго
Изследователите от университета в Гент са използвали анатомични, генетични и археологически данни, за да разберат как е изглеждал този древен човек и какви са били условията му на живот.
Археологическите останки, които са открили на мястото, включително кости, черупки, пигменти, остатъци от инструменти и овъглено дърво, може да показват, че те са живели на мястото, където са открити.
В изявлението се казва още, че те могат да извлекат информация за всичко – от ловните техники на този клан до начина, по който са се придвижвали с канута, и от флората и фауната, които са украсявали техните светове.
Най-вероятно тя е водила „подвижен начин на живот на открито“, както може да се очаква от ловците-събирачи. Въпреки това, както заключават изследователите пред Live Science, те не могат да твърдят с категоричност какъв точно е бил цветът на кожата и очите ѝ.
„В древната ДНК няма точен отговор.“
Източник: InterestingEngineering
