Днес имаме удоволствието да Ви срещнем с един човек, избрал да посвети живота си на по-доброто настояще и бъдеще на най-важната и уязвима част от обществото – децата.
Любомир Стоилов е доктор по икономика и управление, но съдбата го изправя пред сериозни предизвикателства, които го карат изцяло да промени посоката на своето житейско пътуване. След като преживява лична загуба, той успява да трансформира болката в двигател на промяна, която да се превърне във вдъхновение и надежда за мнозина. Той основава сдружението „Чист въздух за здрави деца“ – организация, която се бори не само за по-чист въздух, но и за по-добра грижа за най-малките сред нас.
Кое го кара да се посвети на тази кауза, кои са най-големите предизвикателства пред нейното осъществяване, защо е важно всички заедно да се борим за по-добро бъдеще за децата ни и може ли един човек с воля и сърце да промени реалността около себе си? Вижте нашия разговор с Любомир Стоилов!
Здравейте, Любомир! Много ни е приятно да Ви посрещнем като наш гост. Как се роди сдружението „Чист въздух за здрави деца“? Какво Ви накара да се посветите на тази кауза?
Честно казано нямах никакви планове да поемам в тази посока, преди да загубя баща ми, който си отиде от този свят след трудна и тежка борба с диагнозата рак на белия дроб. Преди това имах един различен живот, в който мечтите бяха други. Но един ден всичко това се промени. Баща ми беше скромен и тих човек. По професия и призвание учител… Обичаше децата и младите хора, вярваше, че това е безценен капитал, бъдещето…Не прие толкова тежко диагнозата, колкото факта, че трябва да спре работа.
С майка ми направихме и невъзможното, за да спрем болестта. Ходихме в пулмологии за прегледи, скенери, терапии, консултации със светила…. Беше тежко и за него, и за нас…. Баща ми много страдаше, когато виждаше малки пациенти с родители, които висят пред кабинетите напълно обезсърчени и безпомощни. Досегът до специалисти е труден, а времето това да се случи нещо много относително. Наслагват се апатия и безразличие, гняв и болка.
И в целия този вихър от емоции една случка преобърна нещо в мен и предопредели мястото, където съм днес. С баща ми стояхме и чакахме реда си пред поредния кабинет, заобиколени от други пациенти – млади, стари, деца…. Помня най-вече чувството в онзи момент – отчаяние. Неприятно усещане, от което те побиват тръпки. Така го чувствам и сега!
Баща ми в неговия си характерен стил ме погледна и ми каза, цитирам по памет: “Синко, толкова е тъжно…. Това ли е нашето бъдеще….!? Защо…!? Тези деца не го заслужават! Аз знам, че си отивам, моят път приключи, но вие, младите не го приемайте, от вас зависи нещата да бъдат различни”.
Тези думи се запечатаха в моето съзнание за цял живот. Станаха част от мен. Сега младите обичат да си правят татуси, да кажем, че тези думи се татуираха в мен!
Буквално две седмици по-късно той си отиде, а с него и една частица от мен. Излишно е да описвам колко тежко е да загубиш баща си толкова рано. Светът се срути около мен, а аз изпаднах в депресия. Затворих се в себе си и страдах.
Но това не лекува, това те дърпа надолу. Думите му в онзи момент изплуваха отново в съзнанието ми и реших, че имам нова посока и искам да преобразя личното си страдание и загуба в надежда за нещо по-добро. Това бе моят своеобразен катарзис. Така се роди идеята за сдружение “Чист въздух за здрави деца”. Искам да направя нещо смислено, нещо полезно, така както съм възпитан и научен от моя баща. Да оставя нещо след себе си и да продължа доброто.
Колко голям е всъщност проблемът с качеството на въздуха, който дишаме?
Проблемът е голям, бих казал огромен! Дълготрайното влошаване на качеството на въздуха може да доведе до последици като астма, сърдечно-съдови заболявания, рак на белите дробове, заболявания, свързани с нервната и репродуктивната системи. Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в Европейския съюз, свързан с околната среда. Всяка година в Европейския съюз то води до около 400 000 случая на преждевременна смърт и е причина за външни разходи, свързани със здравето, в размер на стотици милиарди евро. Жителите на градските райони са особено уязвими.
Какво е въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, особено при децата?
Децата са най-застрашени! Замърсителите на въздуха увеличават тежестта на астматичните пристъпи при децата, влияят негативно на способностите им за учене, както и на развитието на сърцето, мозъка и нервната система. Замърсеният въздух трайно намалява имунитета на децата.
В сезона на грипа, в който се намираме и в момента, броят на боледуващите деца непрекъснато расте с всяка следваща година. Децата могат да бъдат засегнати още в пренаталния период: бременните, дишащи нездравословен въздух, са изложени на риск от преждевременно раждане или раждане на деца с по-ниско тегло, което пък увеличава риска от заболяване десетилетия по-късно.
Какви са основните цели, които сте поставили пред себе си?
Основната ми цел е да помогна на децата и техните родители! Имам желанието и мечтата да създам рехабилитационен център за деца с белодробни и респираторни проблеми. В България рехабилитацията, превенцията, регулярните консултации със специалисти, изследванията и т.н са все още крайно недостатъчни! Дори отсъстват! Това е огромен проблем, който има как да бъде решен. Ние имаме изключителни възможности! Разкошна природа, медицински университети, млади специалисти с желание да правят добро и да работят за бъдещето на нацията. Толкова ли е трудна промяната? Да я направим! Можем!
Какъв е пътят за постигането на промяната, която ще осигури по-добро бъдеще за децата ни?
Страната ни е в челните редици на едни от най-страшните класации за застаряване, боледуване, бедност, смъртност… Само с решителни действия от активното, младо поколение това може да се промени! Ако всеки направи нещо добро и полезно, предаде нататък към друг… ако се изкорени мисленето “аз да съм добре” и “на мен това не може да се случи”…. Тогава нашата страна ще бъде различна и ще има бъдеще! Една от основните причини за липсата на промяна е пасивността, летаргията, в която сме изпаднали като общество.
Аз не искам да съм пасивен. Искам да създам нещо работещо и полезно, в което да вложа частица от себе си. Човешкият живот е толкова мимолетен, никой не е взел натрупаното богатство след края на земния си път. Какво значение има банковата сметка, кариерата и купищата дипломи, щом не си направил нещо добро и полезно. Да оставим диря и нещо след себе си, това вече е наистина безценно. Винаги на подобни въпроси и в приятелски разговори давам пример с един наистина достоен българин – Пенчо Семов. Той инвестира в човешкия капитал, мислейки градивно и с поглед в бъдещето. Днес това ни е нужно повече от всякога.
Кои са най-големите предизвикателства по пътя към осъществяването на Вашата кауза?
Предизвикателствата са много, но целта си заслужава. Едно от тях е огромното недоверие натрупано в хората през годините и страхът да не би това да е поредната схема. Разбирам ги и не ги осъждам. С действията си искам да докажа обратното!
Естествено огромно предизвикателство е финансирането на това дело. Първо да се съгради, след това да заработи и не на последно място да се самоиздържа, за да бъде устойчиво във времето!
За да се реализира една мечта трябва здрава работа, задълбочен анализ, разчет, план за действие…. и съмишленици. Аз заставам с лицето и каузата си! Възможна ли е, разбира се! Ако някой иска да се включи е добре дошъл! И не става въпрос само за финанси, а въобще. С общи усилия, много труд и упоритост нещата биха се случили.
Аз обичам хумора и често в компания с приятели се шегувам, че съм световно неизвестен. Така че следващото предизвикателство е да достигна до повече хора, така че Вашата покана значи много за мен. Сърдечно Благодаря!
Ако можете да промените едно нещо в здравната система или обществената култура, какво би било то?
Ако имах вълшебна пръчица, но уви… нямам, бих променил мисленето на хората! Иска ми се да сме по-солидарни и единни! Да загърбим различията и да преоткрием това, което ни обединява! Да бъдем едно съпричастно общество! Да бъдем хора! Нека дадем шанс на доброто, но не само по Коледа и големите празници, а въобще!
От нас зависи дали ще имаме бъдеще или ще продължим негативната тенденция! Не парите, а делата ще ни откроят и направят значими, с място в съзнанието на младите и на тези след нас.
