Луната на Сатурн, Мимас може да изглежда като „Звездата на смъртта“ от сагата „Междузвездни войни“, но има тайна, която я прави още по-очарователна. Учените са открили доказателства за огромен океан от течна вода под неговата ледена и очукана повърхност.
Използвайки данни от космическия кораб Касини на НАСА, който обикаля около Сатурн и неговите спътници в продължение на 13 години, астрономите потвърждават, че Мимас има океан под слой лед с дебелина 20-30 км. Те също така изчисляват, че този океан е сравнително млад и се е образувал преди 5 до 25 милиона години.
Това откритие прави Мимас интригуваща цел за бъдещо изследване, тъй като може да предостави улики за произхода на живота в Слънчевата система. Първите живи организми на Земята са се появили от нейните древни океани преди милиарди години. Може ли Мимас да има подобни условия за живот?
Рядко явление
Nature (2024). DOI: 10.1038/s41586-023-06975-9
Мимас не е единствената луна в Слънчевата система с подземен океан. Четири други луни – Енцелад и Титан на Сатурн и Европа и Ганимед на Юпитер – също показват сериозни признаци, че имат океани под повърхността си. Някои други луни, като Калисто на Юпитер, също може да имат скрити океани.
Въпреки това Мимас е най-малката от тези океански луни, със среден диаметър от около 400 км. Това е и най-невероятното място за намиране на течна вода, тъй като изглежда старо и неактивно, с много кратери. Един от тези кратери, Хершел, е толкова голям, че придава на Мимас удивителната му прилика със Звездата на смъртта.
Мимас е седмата по големина луна на Сатурн, който има повече от 100 луни с различни размери и форми. Мимас е приливно заключен към Сатурн, който винаги е обърнат с една и съща страна към планетата, точно както нашата луна.
Мистериозен източник на топлина
Как Мимас се сдобива с океан? Изследователите смятат, че това се дължи на силен източник на топлина вътре в Луната, който разтапя малко лед и създава течен слой. Този източник на топлина може да бъде свързан с гравитационните и приливните сили на Сатурн върху Мимас.
Мимас следва елиптична орбита около Сатурн на средно разстояние от около 186 000 км. Гравитационното привличане се променя, когато се приближава или отдалечава от планетата, което кара луната да се деформира леко. Тази деформация генерира топлина, която може да е достатъчна, за да поддържа океан.
Океанът в Мимас представлява повече от половината от общия му обем, но е само 1,2-1,4% от океаните на Земята. Океанът е в контакт със скалистото ядро на Мимас, което може да позволи сложни химични реакции, които са от съществено значение за живота.
Потенциално местообитание за живот?
Учените смятат, че основните съставки за живота – топлина, вода и органични съединения – присъстват в системата на Сатурн, особено на Енцелад, чиято повърхност има гейзери от вода и лед. Мимас също може да има тези съставки, но океанът му е много по-млад от този на Енцелад, което може да е предизвикателство за развитието на живота.
Проучването, ръководено от Валери Лейни от Парижката обсерватория, е публикувано в Nature. Съавторът, Габриел Тоби от CNRS и Nantes Université, казва, че Мимас е „много интересен обект за изучаване, тъй като може да ни помогне да разберем разнообразието и еволюцията на океанските светове в Слънчевата система“.
Източник: InterestingEngineering
