Начало Обществени Култура Младите архитекти от Варненския свободен университет представиха проекти, които възраждат града

Младите архитекти от Варненския свободен университет представиха проекти, които възраждат града

Дипломантите от специалност „Архитектура“ представиха своите дипломни проекти във Варненския свободен университет. Девет завършващи студенти защитиха разработки, отличаващи се с професионализъм, изследователска задълбоченост и социална чувствителност.

Особено впечатление правят представянията на Десислава Георгиева и Ралица Чобанова, които работят върху опазването и трансформацията на сгради с културна и историческа стойност за Варна. И двете студентки са оценени от държавната изпитна комисия с отлични оценки.

Десислава Георгиева представи проект за реставрация и консервация на една от емблематичните, но рушащи се сгради в сърцето на града — къщата на Иван Драсов на ул. „Преслав“ 51. Сградата е проектирана през 1894 година, когато Драсов е окръжен управител. За нея Деси предложи нова, но базирана на миналото ѝ функция – дом за деца със специални потребности. С особена чувствителност по темата, дипломантката обърна внимание на налагащата се политика на “културна тишина” и изграждането на подобни домове в периферията на градовете – далеч от социален и културен живот.

Къщата на Иван Драсов Преслав 51

Десислава Георгиева надгради темата и представи архитектурен анализ на ул. „Преслав“. Варненската улица, която още в Османския период е гръбнакът на града, днес е лишена от автентичния си архитектурен характер. Чрез внимателен урбанистичен подход и ясна концепция за „човешкото лице на града“, проектът не само възстановява сграда, а ревитализира градско пространство, превръщайки го в културен и социален център.

Десислава Христова

Десислава е направила и пълно графично заснемане на фасадите, детайлно проучване на градоустройствените и конструктивни параметри, както и конкретни предложения за адаптивна архитектура, съвместима с нуждите на децата. Проектът на Десислава Георгиева показа пред журито как архитектурата може да бъде едновременно акт на социална справедливост и културна памет.

Ралица Чобанова представи проект за възстановяване на частично разрушената вече сграда на казармите на бул. „8-ми Приморски полк“, където днес, в единствената запазена част от нея се помещава Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн.

Казармите Осми Приморски полк

Нейният проект „Форум Резонанс — ехо от миналото, гласове от бъдещето“ предлага трансформирането на казармения комплекс в младежки културен център — пространство за дебати, изложби, работилници и образование – място, което липсва във Варна. „Форум, който днес е мечта за младите хора във Варна, мечта и за мен самата“, емоционално сподели в защитата си Ралица.

В своето дипломно архитектурно решение тя залага на възстановяване на автентичността на сградата и създаване на многослойно обществено пространство. Планирането включва мултифункционални зали, изложбени пространства, лекционни аудитории и атриуми, създадени така, че да позволят съвместно ползване от младите хора и социална интеракция.

Ралица Чобанова

Ралица съчетава съвременните функции със запазване на автентичната фасада и оригиналните архитектурни фрагменти. Тя работи в тясно сътрудничество с Албена Свещарова – зам.-директор на ПГ по текстил и моден дизайн, за обмисляне на пространството за бъдещи младежки културни дебати, изкуство и култура.

И Десислава, и Ралица работиха под научното ръководство на доц. д-р арх. Жечка Илиева, която насочва техния фокус към синтеза между културно наследство и съвременни обществени нужди. И двете дипломантки извършват пълно заснемане на сградите, правят задълбочен анализ на средата и предлагат устойчива визия, основана на контекст и грижа към общността. Проектите им са отличени и за красивите макети, с които защитават идеите си.

Специално внимание заслужи и проектът на Анета Димитрова, с научен ръководител ас. д-р арх. Петър Николов, насочен към проектирането на реален инвестиционен обект – фабрика за карамелажни бонбони край Велико Търново, създадена по поръчка на една от водещите български компании за захарни изделия.

Анета Димитрова

Проектът съчетава функционалност и естетика в индустриалната архитектура. Анета предлага модерно решение, в което функционалните потоци – доставки, производство, опаковане, складиране и логистика – са ясно разграничени, без компромис с безопасността и ефективността.

Най-силният елемент е реалната перспектива за реализация – част от проекта вече е разглеждана от инвеститора като вариант за изпълнение. Проектът на Анета Димитрова ще е не само академичен успех, но и практически принос към съвременната индустриална архитектура в България.

Дипломните защити в Архитектурния факултет доказват за пореден път, че младите архитекти от Варненския свободен университет имат амбиция и воля да създават нова архитектурна и културна среда – с чувствителност и уважение към миналото, с функционална и социално значима архитектура.