Изследователите откриват все повече доказателства за ролята на чревния микробиом в регулирането на социално-афективното поведение при животните.
Вземането на социални решения се влияе от психологически, политически и други фактори. Изследователите обаче откриват, че зад вземането на социални решения може да стои друга сила, а именно съставът на чревния ни микробиом.
Изследователи от Института за мозъка в Париж и Университета в Бон установяват, че промените в чревната микробиота могат да повлияят на чувствителността ни към справедливостта и на начина, по който се отнасяме към другите.
Микроорганизмите оказват влияние върху поведението, познанието и мозъчната ни функция
Изследването, публикувано в списание PNAS Nexus, открива все повече доказателства за ролята на чревния микробиом в регулирането на социално-афективното поведение при животните. Все още обаче не е известно дали и как съставът на чревния микробиом може да повлияе на вземането на социални решения при хората.
Изследователите тестват причинно-следствените ефекти на 7-седмична синбиотична (спрямо плацебо) диетична интервенция върху алтруистичното поведение на социално наказание в игра на ултиматум. Резултатите показват, че интервенцията е повишила готовността на участниците да се откажат от парично възнаграждение при несправедливо отношение към тях, се посочва в изследването.
Чревната микрофлора, обитаваща стомашно-чревния тракт, играе важна роля в нашия храносмилателен тракт, но сега нейното въздействие е забелязано отвъд храносмилателната функция.
Чревната екосистема комуникира с централната нервна система
Изследователите поддържат тезата, че микроорганизмите оказват влияние върху поведението, познавателните способности и мозъчната функция на своя гостоприемник.
„Наличните данни сочат, че чревната екосистема комуникира с централната нервна система по различни пътища, включително чрез блуждаещия нерв“, казва Хилке Пласман (Университет Сорбона, Insead), ръководител на екипа за контрол, интероцепция и внимание в Института за мозъка в Париж.
„Възможно е да се използват и биохимични сигнали, които предизвикват освобождаването на невротрансмитери, като допамин и серотонин, които са от съществено значение за правилното функциониране на мозъка.“
Изследователите набират 101 участници
За да проучат напълно този ефект, изследователите набират 101 участници. В продължение на седем седмици 51 от тях приемат хранителни добавки, съдържащи пробиотици (полезни бактерии) и пребиотици (хранителни вещества, които подпомагат колонизацията на бактериите в червата), а други 50 получавали плацебо.
Всички те участват в игра на ултиматум по време на две сесии в началото и в края на периода на приемане на добавките, съобщава Neuroscience News.
Играта на ултиматум е игра, която се е превърнала в популярен инструмент за икономически експерименти. Ранното й описание е направено от Нобеловия лауреат Джон Харсани през 1961 г. На единият играч, предлагащият, му е дадена сума пари. Той има за задача да я раздели с друг играч, отговарящия (който знае каква е общата сума). След като предлагащият съобщи решението си, отговарящият може да го приеме или да го отхвърли. Ако приеме, парите се разделят според предложението; ако го отхвърли, и двамата играчи не получават нищо. И двамата играчи знаят предварително последствията от приемането или отхвърлянето на предложението от страна на отговарящия.
Изследователите установяват, че групата, която е получавала добавките, отхвърля неравностойни предложения след изтичането на седем седмици. Те отхвърлят предложенията, когато парите са дори леко небалансирани.
Но Пласман смята, че е твърде рано да се твърди, че чревните бактерии могат да ни направят по-малко рационални и по-възприемчиви към социални съображения.
„Тези нови резултати обаче изясняват кои биологични пътища трябва да разгледаме. Перспективата за модулиране на чревната микрофлора чрез диетата, за да се повлияе положително върху вземането на решения, е очарователна. Трябва много внимателно да проучим този път“, заключава Пласман.
Източник: InterestingEngineering
