Централното правителство на Китай въвежда субсидия за грижи за деца на 28 юли, която ще осигурява на семействата по 3000 юана (около 312 британски лири) годишно за всяко дете под тригодишна възраст. Съобщението идва дни след като са представени плановете за въвеждане на безплатно предучилищно образование в цялата страна.
Тези съобщения бележат промяна спрямо предишни години, когато правителството до голяма степен оставя въпроса за справяне с намаляващата раждаемост в Китай на местните власти.
Много от тези усилия, които варират от парични стимули до жилищни субсидии, не водят до желаната промяна. С директната си намеса Пекин сигнализира, че смята ситуацията за неотложна.
Все по-малко жени в Китай избират да имат деца, а все повече млади хора отлагат или се отказват от брак. Това допринася за ситуация, в която населението на Китай се свива за трета поредна година през 2024 г.
Застаряващото население и намаляващата работна сила представляват сериозни предизвикателства за икономическия растеж на Китай, както и за неговите здравни и пенсионни системи.
Регионите в Китай от известно време експериментират с различни политики за повишаване на раждаемостта. Те включват еднократни плащания за второ или трето дете, месечни помощи и субсидии за жилище и професионално обучение.
Една от най-забележителните местни политики идва от Хох хот, столицата на провинция Вътрешна Монголия. През март 2025 г. властите там започват да предлагат на семействата до 100 000 юана (10 400 британски лири) за раждане на второ и трето дете, изплащани ежегодно, докато децата навършат десет години.
Властите в някои други градове, включително Ханджоу в Източен Китай, предлагат ваучери за грижи за деца или субсидии за детски градини. Подобни политики водят до леко увеличение на броя на ражданията в няколко региона. Но като цяло въздействието е ограничени и нищо не успява да промени националната картина.
Има няколко причини, поради които политиките, основани на стимули, не водят до промяна. Първо, субсидиите обикновено са малки – често еквивалентни на само няколкостотин щатски долара, което не намалява разходите за отглеждане на дете в Китай.
Китай се нарежда сред най-скъпите страни в света за отглеждане на деца, изпреварвайки дори САЩ и Япония. Всъщност, доклад от 2024 г. на базирания в Пекин Институт за изследване на населението YuWa установява, че средната цена за отглеждане на дете в Китай до 18-годишна възраст е 538 000 юана (59 275 британски лири). Това е повече от 6,3 пъти по-високо от БВП на Китай на глава от населението.
Бремето е толкова широко разпространено, че хората в Китай шеговито наричат децата „ тунджиншоу“ , което се превежда като „златоядни зверове“.
Второ, стимулите до голяма степен не решават по-дълбоки проблеми. Те включват скъпи жилища, силен натиск върху образованието, недостиг на детски градини и някои работни места, които наказват жените за това, че си вземат отпуск. Много китайски жени се страхуват, че ще бъдат изгонени от работата си само защото имат деца.
Някои местни власти опитват да се справят със структурните реалности, които затрудняват отглеждането на деца в Китай, и са постигнали известен успех. В Тиенмен например родителите на трето дете могат да поискат 16 500 щатски долара (12 500 британски лири) отстъпка за нов дом.
Тези политики обаче са ограничени до конкретни области и села или са ограничени до избрани групи. Подкрепата остава фрагментирана и недостатъчна, а перспективите за мащабиране на тези частични инициативи в цялата страна са малки.
Трето, неравенството между половете в Китай все още е дълбоко вкоренено. Жените носят по-голямата част от тежестта на грижите за децата и домакинската работа, като политиките за родителски отпуск отразяват този дисбаланс.
Докато на майките е разрешено между 128 и 158 дни отпуск по майчинство, бащите получават само малка част от него – като това варира леко в зависимост от провинцията. Въпреки публичните призиви за равен родителски отпуск, големите правни промени се бавят.
Всички тези фактори заедно водят до ситуация, в която много млади хора в Китай (и в цяла Източна Азия) не са заинтересовани да се женят или да имат деца.
Според едно онлайн проучване от 2022 г., около 90% от анкетираните в Китай са заявяват, че не биха обмислили да имат още деца, дори ако им бъде предложена годишна субсидия от 12 000 юана (1250 британски лири) – много повече от наскоро обявената субсидия от 3000 юана.
Твърде закъснял ли е Пекин?
Новите мерки показват, че Пекин приема сериозно намаляващата раждаемост в Китай. Но може би е твърде късно. Спадът на раждаемостта е труден за обръщане, като изследванията показват, че социалните норми е трудно да се възстановят, след като се отклонят от това да имат деца.
Южна Корея от десетилетия предлага на своите граждани щедри субсидии, жилищна подкрепа и удължен родителски отпуск. И все пак, въпреки скорошния лек ръст, раждаемостта ѝ остава сред най-ниските в света.
Прогнозите на ООН рисуват сурова картина. Очаква се населението на Китай да намалее с 204 милиона души между 2024 и 2054 г. До края на века страната може да загуби 786 милиона души, връщайки населението си до нива, наблюдавани за последно през 50-те години на миналия век.
Въпреки това, последните съобщения са важни, защото показват първия път, когато централното правителство директно използва фискални инструменти за насърчаване на раждаемостта, и отразяват консенсуса, че намаляването на разходите за предучилищно образование може да помогне за повишаване на раждаемостта.
Това създава прецедент и ако спешността продължи да нараства, размерът и обхватът на подкрепата също може да се увеличат. Ако Китай се надява да промени нещата обаче, ще му е нужно нещо повече от пари.
Родителството трябва да стане наистина жизнеспособно и дори желателно. Наред с финансовата помощ и безплатното предучилищно образование, семействата се нуждаят от времева и трудова подкрепа.
Това означава и противопоставяне на културните очаквания. Отглеждането на дете не бива да се разглежда като единствено женска работа. Необходима е истинска културна промяна – такава, която третира родителството като споделена отговорност.
Източник: The Conversation
