Цената на златото достига исторически връх през април и остава близо до тази стойност. Конвенционалната инвестиционна мъдрост определя златото като актив „убежище“ – такъв, към който инвеститорите се насочват по време на кризи, тъй като изоставят активи с по-висок риск, като например акциите.
През август обаче индексът на акциите S&P 500 също достига рекордно високо ниво и, подобно на златото, той също остава близо до тази стойност.
В исторически план, тези, които следят тези пазари, биха очаквали цените на златото и акциите да се движат в противоположни посоки. Това обикновено е водило до „хеджиращ“ ефект на златото – компенсирало е загубите (и печалбите) от акциите.
Но докато „безопасното“ злато и „рисковите“ акции се покачват едновременно, стойността на златото като по-сигурен залог във времена на конфликти може да намалее.
Историческият поглед върху цената на златото показва, че тя се повишава в отговор на шоковете в цените на петрола през 70-те години на миналия век, когато световната икономика навлиза в рецесия. Тя спада в края на 90-те години на миналия век с бума на фондовите пазари и с възстановяването на световната икономика след 2009 г.
Но от този момент нататък то показва траектория, до голяма степен обща с акциите. Ново изследване разглежда няколко причини, поради които тези традиционно противоположни сили се сближават – и водят до избледняване на ефекта на златото като безопасно убежище.
В момента световната икономика излиза от период на висока инфлация и високи лихвени проценти. Централните банки намаляват лихвените проценти (като се очакват още намаления), което ще насърчи разходите на домакинствата и бизнес инвестициите.
Данните за икономическия растеж като цяло са с възходяща тенденция, както и корпоративните печалби. И в икономиките има положителни настроения относно потенциала на изкуствения интелект и неговата роля за растежа и производителността. Взети заедно, тези фактори обясняват покачването на фондовите пазари.
Геополитическите рискове обаче предизвикват безпокойство за акциите и икономиката като цяло. И двете могат да окажат значително влияние върху основните международни стоки (като цените на петрола и храните).
Съществува и риск от търговската политика на президента на САЩ Доналд Тръмп. Това е особено вярно, като се има предвид неговата непредсказуемост.
Всичко това създава риск и несигурност в международната икономика. Това би обяснило защо инвеститорите обмислят закупуването на злато – правейки го по-ценно.
Но това не обяснява напълно защо е толкова търсено и се търгува близо до историческия си връх. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-назад.
Нарастващо търсене
След краха на дотком компаниите в началото на 2000-те години, стоки като златото започват да се третират (и търгуват) като други финансови активи. Ключов фактор за това е развитието на борсово търгувани фондове (ETF), като първият златен ETF е пуснат през 2004 г. Те позволяват на инвеститорите по същество да купуват акции в злато.
Оттогава броят на златните ETF-и се е увеличил драстично, особено след световната финансова криза. Сега златото може да се търгува като всеки друг актив и може да се превърне в основен елемент от инвестиционните портфейли. Търсенето на тези фондове напоследък се увеличава рязко.
Освен това, статутът на щатския долар като световна валута е застрашен. В момента той действа като резервна валута за централните банки и средство за търговия и международни плащания, включително за основни стоки. Но някои държави все повече поставят под въпрос това статукво, обмисляйки дали трябва да търгуват със стоки като петрол в собствените си валути.
Тези съмнения относно статута на долара карат централните банки да купуват повече злато като алтернативен резервен актив.
След края на световната финансова криза през 2009 г. и особено през последните десет години, златото като цяло следва същия път като акциите. Въпреки че винаги ще има отклонения, това на практика означава край на златото като безопасно убежище срещу спада в цените на акциите.
Златото вече е здраво установено като друг инвестиционен актив, наред с акции, облигации и други стоки. Това означава, че в днешно време инвестиционната му роля е като част от диверсифицирано портфолио, а не като хеджиращ фактор.
Но това не означава, че златото е загубило своята привлекателност. Ограниченото му предлагане и желаността му както за бижута, така и за производство са редки и ценни качества. И тъй като присъщата му стойност е призната по целия свят, златото вероятно ще остане търсено.
Статията е подготвена на база публикация в The Conversation с автор Дейвид Макмилън, професор по финанси в Университета на Стърлинг.
