През последните 20 години НАСА отбелязва някои изключителни успехи в областта на роботизираните изследвания, но сега флагманът на агенцията – най-големият космически кораб, създаван някога за планетарна наука – е готов за изстрелване.
Забавен поради недостиг на чипове, преговори за бюджета и скорошния ураган Милтън, „Europa Clipper“ трябва само да избере идеалните условия за изстрелване до 6-ти ноември, за да започне своето почти 6-годишно пътуване до най-голямата планета в нашата Слънчева система.
Целта е и една от най-големите луни в Слънчевата система – Европа. Тя е с размерите на нашата Луна, но е задмината от Йо и Ганимед. В областта на планетарната наука обаче размерът не винаги е от значение.
Почти сигурно е, че Европа има океан – по-обемист от земния – скрит под повърхностен слой лед. Смята се, че този глобален ледник не позволява на радиоактивната среда на орбитата на Йо да повлияе на водата под него.
Извънземният океан би бил най-доброто място в Слънчевата система за търсене на признаци на живот, но „Europa Clipper“ не е просто астробиологична мисия. Част от мисията на „Europa Clipper“ е да оцени възможността за обитаване на планетата.
Този огромен космически кораб, който тежи колкото слон и е висок колкото Статуята на свободата, когато слънчевите му панели са разгънати, ще бъде въоръжен с 8 научни инструмента за изследване на газ, прах и геология, ледопроникващ радар за проникване в дълбочините на подповърхностния океан, магнитометър за разбиране на гравитацията на Европа, термичен инструмент за търсене на по-топли джобове на океана и спектрограф.
Този космически апарат е очакван изключително дълго време и Лори Лешин, директор на Лабораторията за реактивно движение на НАСА, казва, че той прилича на „модерна катедрала“.
„Това са мисии на поколенията“, казва тя за мисии като „Europa Clipper“. „Ние, учените, мечтаем за мисия като Europa Clipper повече от 20 години. Работим по изграждането ѝ от 10 години.“ Ще са ѝ необходими още 5,5 години, за да пристигне на Юпитер и да започне работа, казва тя пред Euro News.
Космическият апарат ще обикаля около Юпитер, а не около самата луна. Причината е, че Европа се намира в най-екстремната точка на атмосферата на Юпитер, която създава канали от заредени частици, които биха изложили кораба на радиация, равняваща се на един милион рентгенови лъча в гърдите.
Вместо да излага апарата на тази унищожителна енергийна среда постоянно, той ще абсорбира това количество по време на всяко прелитане. Той ще извърши 49 по време на нормалната фаза на мисията, което се равнява на 80 орбитални завъртания на Юпитер.
„Тези прелитания обхващат двете полукълба на Луната и различни географски ширини, за да осигурим почти глобално покритие на Луната за научните инструменти“, казва Джордан Евънс, ръководител на проекта Europa Clipper в JPL.
Източник: GoodNewsNetwork
