Нов анализ на група антрополози предоставя убедителни доказателства, че Sahelanthropus tchadensis — вид, открит в началото на 2000-те години — действително е ходел на два крака, след като разкрива анатомична особеност, която се среща само при двукраки хоминини.
Откритието е от решаващо значение, тъй като през последните десетилетия учените спорят дали фосилът на възраст седем милиона години е бил двукрак – характеристика, която би го направила най-старият предшественик на човека.
Sahelanthropus tchadensis е бил по същество двукрака маймуна
„Sahelanthropus tchadensis е бил по същество двукрака маймуна, която е имала мозък с размерите на този на шимпанзето и вероятно е прекарвала значителна част от времето си по дърветата, търсейки храна и безопасност“, казва Скот Уилямс, доцент в Катедрата по антропология на Нюйоркския университет, който ръководи изследването.
„Въпреки външния си вид, Sahelanthropus е бил приспособен да използва двукрака стойка и движение по земята.“
С помощта на 3D технологии и други методи екипът идентифицира феморалния туберкул на Sahelanthropus — мястото, където се залавя най-голямата и най-мощната връзка в човешкото тяло – илиофеморалната (илеофеморална) връзка, която е от ключово значение за изправеното ходене.
Анализът също така потвърждава наличието на други белези при Sahelanthropus, които според изследователите са свързани с двукрако придвижване.
Екипът подчертава също, че Sahelanthropus е открит в пустинята Джураб в Чад от палеонтолози от Университета в Поатие в началото на 2000-те години, като първоначалните анализи се фокусират само върху черепа му.
Две десетилетия по-късно са публикувани проучвания върху други части от находката – предмишниците, лактите и бедрената кост. Това предизвика дебат дали видът е бил двукрак или не, оставяйки отворен въпроса за неговия статус: Дали Sahelanthropus е хоминин (човешки предшественик)?
Проучването, ръководено от изследователи от Университета на Вашингтон, Колежът „Chaffey“ и Университета на Чикаго, разглежда по-отблизо лакътната и бедрената кост, като използва два основни метода: многократно сравнение на характеристики с същите кости на живи и изкопаеми видове и 3D геометрична морфометрия – стандартен метод за по-подробен анализ на форми с цел да се осветят области от особен интерес.
Сред сравнените фосилни видове е и Australopithecus – ранен предшественик на човека, добре известен благодарение на откритието на скелета „Люси“ в началото на 70-те години на миналия век, който е живял преди около четири до два милиона години.
Публикувано в Science Advances, проучването разкрива, че Sahelanthropus е имал относително дълъг фемур (бедрена кост) в сравнение с лакътната кост – допълнително доказателство за двукрако ходене. Изследователите отбелязват, че маймуните имат дълги ръце и къси крака, докато хоминините имат относително дълги крака.
И макар Sahelanthropus да е имал много по-къси крака от съвременните хора, те се различавали от тези на маймуните и се доближавали до тези на Australopithecus по отношение на относителната дължина на бедрената кост, което предполага още една адаптация към двукракия ход.
Ключови характеристики, които сочат към двукрако ходене при Sahelanthropus
Анализът разкрива три ключови характеристики, които сочат към двукрако ходене при Sahelanthropus. Те включват наличието на феморален туберкул, който осигурява прикрепване на илиофеморалната връзка, свързваща таза с фемура, и досега е идентифициран само при хоминини.
Естествено извиване, специфично за хоминините, в бедрената кост – или феморална антеторзия – което помага на краката да сочат напред, подпомагайки по този начин ходенето.
Наличието, установено чрез 3D анализ, на глутеални мускули, или мускули на седалището, подобни на тези при ранните хоминини, които поддържат стабилността на бедрата и помагат при стоене, ходене и тичане.
Екипът разкрива, че последните две характеристики – феморална антеторзия и глутеален комплекс – са били идентифицирани по-рано от други учени, а проучването в Science Advances потвърждава тяхното наличие.
„Нашият анализ на тези фосили предлага директни доказателства, че Sahelanthropus tchadensis е могъл да ходи на два крака, което показва, че двукракото ходене се е развило рано в нашия род и от предшественик, който е изглеждал най-подобен на днешните шимпанзета и бонобо“, заключава Уилямс.
Източник: InterestingEngineering
