Изследователите са секвенирали най-стария известен геном в Италия, като са предоставили информация за живота отпреди 17 000 години чрез останките на малко дете и са разкрили подробности за миграцията на хората след ледниковия период.
Открити през 1998 г. в Монополи в област Апулия – ключов археологически обект от горния палеолит – тези останки отварят прозорец към ключова епоха в човешката история.
Добре запазеното състояние на детските останки позволява на учените да изследват „биологичните аспекти на детството“ по време на значителна промяна.
Според проучването този древен малчуган предлага важна информация за етап от живота, който „все още не е бил напълно разбран“ през този период.
Дори след 17 000 години костите и зъбите на момчето съдържат не само неговата генетична информация, но и доказателства за други групи, които са мигрирали в Южна Италия, тъй като този район е бил малко по-топъл от останалите.
Благодарение на неговата генетика изследователите успяват да получат забележителен поглед към миналото.
Връщане 17 000 години назад във времето
За да се изгради цялостен профил на това дете от горния палеолит, екип от изследователи от различни италиански университети използва редица техники, включително традиционни антропологични изследвания, директно AMS радиовъглеродно датиране и дентална палеохистология.
Момчето, с тъмна кожа, къдрава коса и сини очи, вероятно прилича на много други хора от съвременното население на региона. Въз основа на дължината на бедрената му кост, ръстът му е оценен на около 82 см. Анализът на зъбните и скелетните му останки показва, че когато е починал, е бил на около 16 месеца.
Генетичният анализ разкрива, че родителите му са били близки роднини, вероятно братовчеди – практика, необичайна за този период. Това ниво на родство е било рядко срещано през палеолита, но е станало по-разпространено през неолита, според Weird Italy.
Освен това анализът на зъбите му е дал на изследователите представа за феталното развитие на детето. Данните сочат, че детето е преживяло девет епизода на стрес в утробата, потенциално причинени от недохранване или заболяване. Възможно е майката да е била изправена пред здравословни предизвикателства по време на бременността си.
Геохимичният анализ допълнително подкрепя тази хипотеза, показвайки, че майката може да е имала ограничена подвижност към края на бременността си. За справка, скелетните останки наистина могат да съхранят такава подробна информация.
Чрез извличане на ДНК от петуралната кост, известна със способността си да запазва генетичен материал, изследователите успешно секвенират ДНК на момчето и получават изчерпателна генетична информация.
Изследователите установили мутации в два гена, свързани със сърдечната функция, според докладите на Live Science, които потенциално са допринесли за преждевременната смърт на детето.
Изследователите извличат впечатляващо количество данни от скелетните останки на това единствено дете. В края на ледниковия период се наблюдава масова миграция. Генетичният му състав дори отразява притока на население, което се е преместило в Южна Италия от Балканите, тъй като времето е било по-благоприятно.
Въпреки преждевременната смърт на момченцето, научният анализ на останките му дава богата информация за детството през този специфичен период, като същевременно доказва, че Южна Италия е служила като ранно средище за различни групи.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Източник: InterestingEngineering
