Повече от 50 години учените спекулират за скрити пещери от лава на Луната. Благодарение на международен екип, ръководен от университета в Тренто, Италия, учените имат първото в историята потвърждение за наличие на тръба от лава в лунната повърхност.
Тръбите от лава са очарователна вулканична характеристика. Тези подземни тунели са създадени от лавата, която преди е текла по повърхността на Луната. Външният слой се охлажда първо, образувайки кора, функционираща като черупка. Междувременно разтопената скала вътре продължава да тече, преди да се отцеди. Тази процес образува куха, разширена камера под повърхността.
„За тези пещери се теоретизира повече от 50 години, но това е първият път, когато демонстрираме тяхното съществуване“, казва Лоренцо Бруцоне, професор в университета в Тренто.
Използване на данни от орбита
NASA/GSFC/Arizona State University
Това вълнуващо откритие не е направено чрез копаене. Вместо това изследователите анализират отново данните от мисията на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), която за първи път забелязва лунните ями или тръбите от лава през 2009 г.
Използвайки специални техники, те откриват радарни отражения, които сочат към гигантски подземен тунел в лунна зона, наречена Mare Tranquilitatis.
„През 2010 г., като част от текущата мисия LRO на НАСА, инструментът Miniature Radio-Frequency (Mini-RF) събра данни, които включват яма в Mare Tranquilitatis. Години по-късно анализирахме отново тези данни със сложни техники за обработка на сигнали, които наскоро разработихме, и открихме радарни отражения от района на ямата, които най-добре се обясняват с подземен пещерен тръбопровод“, обяснява Бруцоне.
Данните предоставят убедителни доказателства за съществуването на празна тръба от лава. Учените са използвали тези данни, за да създадат модел на участък от тунела, който идеално съответства на техните наблюдения.
Тръбите от лава може да са домакини на лунни бази
Луната е земя на крайности и поддържа сурова среда. Бруталните температури и постоянната радиация представляват огромно предизвикателство за бъдещите изследователи на Луната.
Температурите от напечената от слънцето страна се покачват до 260,6°F (127°C), докато неосветената страна е студена пустош с ниски температури до -279°F (-173°C).
Съществуват обаче и други рискове извън температурните колебания. Луната е постоянно бомбардирана от слънчева радиация и радиация от дълбокия космос, на нива 150 пъти по-силни от земните.
Дълбоките ями на Луната може да се свържат с огромни тунели, предлагащи потенциални убежища за бъдещи лунни колонисти. Тези естествени убежища могат да предпазят бъдещите човешки изследователи от космически лъчи, слънчева радиация и микрометеороидни въздействия. И биха могли да бъдат идеални места за изграждане на безопасни и устойчиви лунни бази.
Интересно е, че проучването подчертава значението на преразглеждането на съществуващите данни за по-добро разбиране на мистериозния лунен терен за бъдещи усилия за изследване на Луната с екипаж.
Изследването, финансирано частично от Италианската космическа агенция, също включва изследователи от университета в Падуа и La Venta Geographic Explorations APS. Констатациите са публикувани в списанието Nature Astronomy.
Източник: InterestingEngineering
