За четвърта поредна година е отчетен ръст на населението на Европейския съюз (ЕС), а разбирането на основните двигатели зад този процес ни помага да разберем новото демографско лице на Европа.
Според последните данни, изнесени от Евростат, на 1 януари 2025 година населението на ЕС е достигнало 450,4 милиона души, което е ръст с над 1 милион спрямо предходната година. Това е четвъртата поредна година с демографски растеж след намалението, предизвикано от пандемията.
Този растеж е особено показателен, когато се вземе предвид дългосрочния спад при раждаемостта и застаряващото население в повечето страни членки на съюза.
Всъщност от 2012 г. насам отрицателното естествено изменение (повече смъртни случаи, отколкото раждания) на населението на ЕС е превъзхождано от положителната нетна миграция, която се превръща във водещ фактор за увеличението на населението в Европа.
Ако разгледаме данните в по-широка времева рамка, населението на ЕС е нараснало от 354,5 милиона през 1960 г. до 450,4 милиона днес, което представлява увеличение с 95,9 милиона души.
През последните десетилетия темпът на нарастване на населението постепенно се забавя: през периода 2005-2024 г. населението на ЕС се увеличава средно с около 0,9 млн. души годишно в сравнение със средно увеличение от около 3 млн. души годишно през 60-те години на ХХ век.
Ситуацията в отделните държави
Населението на страните от ЕС към 1 януари 2025 г. варира от 83,6 милиона души в Германия до 0,6 милиона души в Малта.
Сред най-многолюдните държави се нареждат Германия (19 % от населението на ЕС), Франция (15 %) и Италия (13 %), като към 1 януари 2025 г. те съставляват почти половината (47 %) от общото население на ЕС.
Държавата в ЕС с най-малко население е Малта с 0,6 милиона души, но тя е и страната, която регистрира най-висок темп на нарастване на населението (+19,0 на 1000 души). След нея се нареждат Ирландия (+16,3) и Люксембург (+14,7).
Между 1 януари 2024 г. и 1 януари 2025 г. в 8 държави от ЕС е регистрирано намаление на населението. Най-голям спад е регистриран в Латвия (груб коефициент на изменение на общото население от -9,9 на 1000 души), следвана от Унгария (-4,7), Полша и Естония (-3,4).
Данните ясно очертават настоящите демографски тенденции в Европа, показвайки, че ключовият фактор за нарастването на населението пред последните години не е естествено изменение, а миграцията. И докато една част от държавите успяват да привлекат голям брой нови жители, други са изправени пред предизвикателствата на застаряващо и намаляващо население.
