BESCO и бизнесът предлагат как да се осъвремени закона за инвестициите
Конкурентите ни изпревариха. България има спешна нужда от сериозни и прецизни реформи за растеж. BESCO знае точно какви.
Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония вече са развити държави, а Полша, Унгария и Румъния, с която доскоро бяхме заедно, са само на крачка от този статут по данни на Международния валутен фонд, докато според Евростат … България остава „най-бедната страна в ЕС“.
Защо е така?
За да расте икономиката ни и да навакса изоставането са ни нужни две неща – повече износ на наша продукция и повече външни капитали на наша територия.
Икономическият бум на държавите от Централна и Източна Европа през последните години се дължи на преформатирането на икономиките им към бизнеси с висока добавена стойност и превръщането на експортно-ориентираните производствени инвестиции в национален приоритет в политиката.
В същото време България все още не може да предостави конкуренти условия за привличане на стратегическите инвеститори от глобален мащаб – сочи анализ на Българската предприемаческа асоциация BESCO, изготвен и представен пред политици, институции и медии от експерта Росен Иванов – член на УС на асоциацията.
Според доклада на BESCO, ако държавата ни превърне привличането на експортно ориентираните производствени инвестиции в успешен национален приоритет, можем да достигнем средните европейски доходи за населението си само в рамките на до 10-15 години.
Ако, чрез държавна помощ, такива инвестиции се насочат към по-изостаналите региони, те биха спомогнали не само за увеличаването на износа, повишаването на средната работна заплата и икономическия растеж, а и за намаляването на регионалните дисбаланси, социалните неравенства в обществото и за ускорено преструктуриране на работната ръка към съвременните изисквания. Това би могло да е пътят към по-добра демографска картина у нас.
Примерите от Европа и съседите ни
Докато у нас все още говорим за милиардните инвестиционни намерения в бъдеще време, то само три от чуждестранните инвестиции в един малък град в Унгария са повече като обем от общите чуждестранни инвестиции за цяла България за последните няколко години.
Става въпрос за град Дебрецен с 200 хиляди души население, който с €10 млрд. инвестиции се превърна във втория най-голям център за батерии за електромобили в Европа.
При съседните ни държави, които са ни конкуренция в региона: с инвестиции от €1 млрд. и 400 млн. евро Румъния изгради няколко завода за автомобилни гуми, за батерии за електромобили и за производство на трактори.
В Сърбия с над €700 млн. инвестиции се изградиха заводи за електромотори, автомобилни гуми и контролни системи за автомобилната индустрия.
Дори Република Северна Македония надминава България с реализирани чуждестранни инвестиции за €200 млн., отново за производство за части в автомобилната индустрия и за завод за опаковки на лекарства.
Какво не ни достига?
Структурата и средата на българската икономика в момента не отговарят адекватно на глобалните конкурентни изисквания и възможности. Страната ни не инвестира достатъчно в производства с висока добавена стойност.
София и останалата част на България са две различни държави по отношение на БВП на глава от населението (повече от два пъти разлика с втория град – Стара Загора, например).
У нас все още искането на разрешение за държавна помощ при привличането на инвеститор се възприема като потенциален риск и нивата на тази помощ изглеждат несериозно, в сравнение със съседните икономики в растеж.
Брюксел насърчава този подход и разрешава за всеки регион различен интензитет на държавна помощ при привличането на инвестиции.
В България разрешението достига до 60% държавно участие в дадена инвестиция, но тази възможност остава неизползвана при сегашното положение и така, ако в Сърбия един инвеститор може да получи милиарди евро държавна подкрепа, то в България предложението се изчерпва с някаква пътна инфраструктура, която не е ясно кога ще бъде построена.
Националният бюджет за държавна помощ за подобни инвестиции в България е €10 млн. на година. В Северна Македония, например, той е над €100 млн, а да не говорим за държави като Унгария, Румъния.
Към това можем да добавим и традиционни проблеми за бизнеса у нас като: тромавата администрация и остарели регулации, проблемите с недостига на квалифицирана работна ръка, с образованието, което не изгражда нужните умения, съмненията за върховенството на закона, а и политическата криза и нестабилност през последните години.
Ако оставим всичко това в актуалното му състояние, в бъдеще, вместо да настигнем поне съседите си, все повече ще се отдалечаваме от мечтата ни да живеем по-добре.
За да сме „Икономическото чудо на Балканите“ не са нужни чудеса, а реформи
Решението на поставените по-горе проблеми и по примера на успелите държави започва с промяна на Закона за насърчаване на инвестициите у нас – една от новите каузи на BESCO в стремежа им да доставят на българските предприемачи и икономика най-добрите световни практики и условия за бизнес.
Какво предлагат BESCO и бизнесът:
Основна цел на промените в ЗНИ е да се насърчават инвестиции към по-малко развитите общини. Затова предложените промени са в няколко посоки:
- Да се увеличи конкретната държавна помощ за експортно ориентираните производствени инвестиции, които имат по- голяма добавена стойност. Това означава да се намалят праговете за такива проекти, като в същото време се насърчат повече инвестиции в сектори със средна и висока добавена стойност. Едно от условията за предоставяне на държавна помощ е тези проекти да наемат хора на по-високи заплати от средната за дадената община, в която се намира производството. Това би повишило стандарта на по-слабо развитите региони на страната. И още – като дойдат иновативни предприятия, които изнасят конкурентна продукция ще увеличим производителността на труда и доходите на хората, които вече са заети в икономиката. Вече имаме примерите с успешната индустриализация на Пловдив, Ботевград и Севлиево. При натрупване и разпространение на тези модели в национален мащаб, това ще помогне на икономиката ни да достигне следващото ниво и ще повиши стандарта на всички.
- Да се въведе нова категория инвеститор, Стратегически Инвеститор, за инвестиции от над €100 млн., което да позволи да се преговаря до максималните прагове на държавна помощ за значими проекти.
- Да се предоставя държавна помощ и на по-малки производствени инвестиции в индустрии със средна и висока добавена стойност. Такива инвестиции са жизненоважни в по-малките населени места в България, с цел ускорено подобрение на структурата на работната сила, увеличаване на възнагражденията и намаляване на регионалните дисбаланси.
BESCO – Българската стартъп асоциация – вярва, че ако искаме икономиката на страната да се развие възможно най-бързо и да настигнем и изпреварим регионалните си конкуренти, България трябва да си постави за цел да привлича поне по €3-4 млрд. производствени инвестиции на година.
Това би създало 100,000-150,000 по-високоплатени работни места за хора с ниско и средно ниво на квалификация. Това ще ускори общия растеж, ще помогне на страната да излезе от т.нар „капан на средните доходи“, ще стимулира икономиката ни и ще ни приближи към осъществяването на общата ни цел – развита, конкурентна и съвременна държава.
*Идеите за реформи в закона и анализа на BESCO бяха представени на специална среща с институции, политици, медии и икономисти.
