Нов анализ на лунната почва от китайската мисия Chang’e-6 разкрива нещо, което учените не са очаквали да намерят на Луната – миниатюрни зърна от ръжда.
Досега се смяташе, че на Луната липсват необходимите условия за окисляване на желязото, така че откритието оспорва дългогодишните представи за химичния състав на лунната повърхност и може да помогне за обяснението на мистериозните магнитни аномалии, открити в няколко региона.
Резултатите, публикувани в рецензираното списание Science Advances, са дело на изследователски екип, ръководен от Университета Шандун, с подкрепата на Института по геохимия на Китайската академия на науките и Университета Юннан.
Екипът идентифицира кристали с размер от микрометри от хематит и магемит, и двете форми на железен оксид, в пробите от Chang’e-6 – откритие, което предполага, че досега неизвестни повърхностни процеси може да са оформяли Луната в продължение на милиарди години.
Откритието оспорва десетилетия наред съществуващо предположение
Десетилетия наред учените вярват, че на Луната липсват необходимите условия за окисляване на желязото, което прави железни оксиди практически несъществуващи на нейната повърхност. Въпреки че мисиите „Аполо“ откриват някои материали, съдържащи желязо, като магнетит и железни хидроксиди, откритието е бързо отхвърлено.
Знаково проучване от 1971 г. твърди, че тези съединения не могат да останат стабилни на лунната повърхност и най-вероятно са резултат от замърсяване след връщането на пробите на Земята. Това виждане е оформило научното мислене в продължение на повече от половин век, засилвайки идеята, че Луната е суха, силно редуцирана среда, в която няма естествен път за ръждясване на желязото, съобщава South China Morning Post.
Това предположение започва да се разпада през последните години, тъй като данните от дистанционно наблюдение и лунните проби показват, че окисляването на желязото може да е по-разпространено на Луната, отколкото се е смятало досега.
От 2020 г. наблюденията от Moon Mineralogy Mapper показват широко разпространение на хематит – силно окислен минерал – на високите лунни ширини. След това, през 2022 г., усъвършенстваният микроскопски анализ на пробите от Chang’e-5 разкрива следи от нанофазен магнетит, което добавя още доказателства, че окисляването може да се случи на лунната повърхност.
Пробите показват, че ръждата е неразделна част от геологията на Луната
Чрез изследване на пробите от Chang’e-6, върнати през юни миналата година, китайски учени за първи път идентифицират зърна хематит с размер от порядъка на микрони, което доказва, че тези железни оксиди са естествена част от геологията на Луната. За да разберат как се образува желязото на Луната, изследователите проучиха няколко възможни механизма и отхвърлиха някои алтернативи.
Те установяват, че окислените железни минерали се срещат главно в лунните брекчи – скали, съставени от фрагменти, слети от екстремната топлина и налягане при метеоритни удари, докато такива минерали липсват в недокоснатите фрагменти от древна вулканична скала.
Изследователите предполагат, че зърната хематит са били образувани от масивни удари, като тези, които са създали басейна Южен полюс-Ейткън и кратера Аполо на обратната страна на Луната.
Басейнът Южен полюс-Ейткън, където се намира мястото на кацане на Chang’e-6, е един от най-старите и най-големи ударни басейни в Слънчевата система; той е претърпял множество големи сблъсъци и е останал недокоснат от по-късни вулканични лавови потоци, което го прави идеално място за съхранение на минерали, създадени от древни удари.
Източник: InterestingEngineering
