Учените в Китай, които експериментират с оризови сортове, успяват да кръстосат сорт, който не е ГМО и произвежда 70% по-малко метан – силен парников газ, който се отделя в големи количества при отглеждането на ориз.
Сега екипът се опитва да докаже ползата от този нов ориз на китайското правителство с надеждата, че той може да бъде предложен на земеделските производители в цялата страна, тъй като освен намаляването на парниковите газове, той значително увеличава добивите.
Въпреки че компостирането и животновъдството са двата най-обвинявани източника на емисии на метан сред икономическите дейности, оризопроизводството генерира 12 % от световните емисии на метан.
Приносът на метана към парниковия ефект е много по-силен от този на въглеродния диоксид. Въпреки това, тъй като периодът на полуразпад е по-малък от десетилетие, въздействието му върху изменението на климата не е добре проучено.
Някои климатолози твърдят, че силата на метана и бързото му разпадане означават, че той трябва да бъде основна цел за предотвратяване на най-лошите последици от средногодишното затопляне с 2°C, докато други твърдят, че тъй като CO2 се задържа стотици години в атмосферата, е много по-важно да се обърне внимание на него, а не на метана, защото всяка частица, която изпускаме днес, ще бъде нещо, с което ще трябва да се справяме стотици години напред.
Какъвто и да е случаят, екип от агрономи от университетите в провинциите Хунан и Джъдзян в Китай и Биоцентъра в Упсала към Шведския университет по селскостопански науки искат да проверят дали е възможно да се отгледа сорт ориз с високи добиви и ниски емисии на метан.
Екипът първо открива сорт ориз с ниски емисии на метан и го сравнява с друг сорт, който има нормални емисии, за да установи каква е разликата между двата сорта.
В изследването на екипа, публикувано в Cell Molecular Plant, те установяват, че компонентите на корените на ориза, наречени ексудати, произвеждат общ киселинен естер, наречен фумарат. С него се хранят археите в заобикалящата ги почва, които произвеждат метан като страничен продукт.
По-нататък те потвърждават разгръщането на фумарата, като добавят в лабораторията си в почвата на засадени в саксии сортове ориз с високо съдържание на метан оксантел – химикал, който потиска ензимното разграждане на фумарата, и виждат, че производството на метан рязко намалява.
„Беше почти като загадка“, казва Анна Шнурер, микробиолог в Биоцентъра в Упсала. „Забелязахме, че самата почва съдържа нещо, което намалява емисиите на метан, така че започнахме да мислим, че трябва да има някакъв инхибитор, който също причинява разликата между сортовете.“
Но тъй като производството на фумарат при двата сорта е еднакво, изследователите трябва да потърсят друг отговор на въпроса защо някои сортове отделят по-малко метан. Отговорът е етанола, произвеждан от ориза и отделян в почвата.
Тогава учените се опитват да отговорят на един прост въпрос: може ли да се кръстоса ориз с високо съдържание на етанол (и следователно с ниско съдържание на метан) с високодобивна порода, без да се използват ГМО, за да се създаде повече ориз при по-малко емисии?
Вземайки нормален високодобивен сорт ориз и размножавайки го с култивара Heijing, който е с високо производство на етанол, те постигат целта си със значителен успех. Двугодишно полево изпитване в Китай демонстрира над 60 % по-малко емисии на метан при среден добив от 8,96 т/хектар, в сравнение със средния добив в света през 2024 г. от 4,71 т/хектар.
„Това проучване доказва, че можете да имате ниски емисии на метан и все пак да имате ориз с високи добиви“, казва Анна Шнурер пред Sci-tech Daily. „И можете да го направите с помощта на традиционни методи на отглеждане, без ГМО, ако знаете какво търсите“.
Източник: GoodNewsNetwork
