Коледните и новогодишните празници са онова специално време от годината, когато домовете се изпълват с хора, шум, смях и мирис на домашна храна. През празничните дни диваните се превръщат в легла, масите се разширяват, а личното пространство временно отстъпва място на близостта. За много семейства това е съзнателен, желан избор – мигове, в които пренаселеността не тежи, а топли.
За милиони европейци обаче, „пълният дом“ не е празнично изключение, а ежедневие. Според официалните данни за 2024 година, изнесени от Евростат, 16,9% от гражданите на Европейския съюз (ЕС) живеят в пренаселени домакинства – домове, в които броят на хората надвишава наличното пространство.
Въпреки че този дял бележи лек спад спрямо 2014 г., когато е бил 18,1%, проблемът остава значим и дълбоко социален.
Къде проблемът е най-сериозен?
Поглеждайки данните, пет държави в ЕС се открояват с факта, че повече от 30% от населението в тях живее в пренаселени жилища.
Най-сериозна е ситуацията в Румъния, където 40,7% от хората живеят в пренаселени домакинства. Веднага след Румъния се нареждат Латвия (39,3%), България (33,8%), Полша (33,7%) и Хърватия (31,7%). За всички тези хора, липсата на пространство не е временно неудобство, а постоянен фон на ежедневието им.
В другия край на класацията са страни като Кипър (2,4%), Малта (4,4%) и Нидерландия (4,6%), където пренаселеността е по-скоро изключение, отколкото правило.
Когато липсата на пространство не е само въпрос на квадратни метри
Пренаселеното жилище не означава само по-малко пространство. То често е свързано с по-голям риск за здравето, повече стрес, по-трудни условия за учене и работа, липса на лично време и напрежение в семейните отношения. Особено силно това се отразява на децата – на концентрацията им, съня и усещането им за сигурност.
По празниците обаче този проблем често остава скрит зад красивата украса, празничната трапеза и усмихнатите лица на снимките. Тогава пълният дом се възприема като символ на сплотеност. И може би именно това ни напомня колко тънка е границата между топлината на близостта и тежестта на постоянната липса на пространство.
