Холандската архитектурна фирма MVRDV спечели конкурс за проектиране на Фабричен парк за петролна рафинерия Хангжу, трансформирайки бивш индустриален район, който се намира до южния край на Гранд канала на Китай.
С привличащ вниманието музей на изкуството и науката в центъра си, проектът включва офиси, магазини и голямо разнообразие от културни преживявания, разположени в зелена среда, преплетена с останките от миналото.
Китайският Гранд канал е най-дългият в света (1700 километра) и един от най-старите водни пътища, създадени от човека. В момента Китай предприема стъпки за преобразуване по цялата му дължина, превръщайки тази промишлена инфраструктура в социално удобство, като позволява достъп до водата на милиони хора, които живеят по дължината на канала.
Мястото в Хангжу с площ от 45 акра (18 хектара) преди е било заето от петролна рафинерия, а новият дизайн интегрира възобновяеми енергийни източници, за да служи като отличен пример за прехода от изкопаеми горива към устойчива енергия, преход, който Китай прегърна през последните години.
Имайки предвид бъдещето на канала, MVRDV се възползва от потенциала на индустриални към културни трансформации. Кулите на сградите на рафинерията са запазени и интегрирани в пейзажа на парка, със стълби и платформи, осигуряващи гледка към парка.
Централната част на парка е Центърът за изкуство и научни технологии, нов музей, който със своя цилиндричен екстериор се представя като значително увеличена версия на силозите, които някога са изпъстряли мястото. Поредица от тераси са свързани със стълби и мостове, които служат за оживяване на тази обществена зона в музея, позволявайки представления, мащабни инсталации или събития.
Външната фасада на музея е пропусклива, което позволява на ветровете да проникнат в структурата. По този начин вътрешното пространство се нагрява и охлажда пасивно.
С външния си вид фасадата също затвърждава статута на сградата като фокусна точка на парка. Покрит с масив от светодиоди, музеят свети през нощта, за да създаде медийна фасада, която може да се използва за забавление на посетителите или за рекламиране на събитията, които се случват вътре.
В допълнение към тези светлини, фасадата също така включва хиляди малки фотоволтаични петна за генериране на енергия от слънчева светлина. Тези петна образуват „слънчева картина“, която е проектирана с параметричен подход, като се има предвид слънчевото излагане, преобладаващите ветрове и най-забележителните гледки, за да се постави по-висока плътност на фотоволтаиците там, където са най-необходими.
„Като планета знаем, че трябва да преминем от петрола към ВЕИ“, казва партньорът-основател на MVRDV, Уини Маас. „Но това повдига въпроса какво да правим с цялата тази инфраструктура, която беше създадена? В същото време, е изкушаващо да направим пълно скъсване с историята и романтично да си представим бъдеще, в което градим върху руините на миналото.
„С този проект правим и двете: включваме старите индустриални структури, докато новопостроените елементи – които са ясно разграничими от старите – ни показват по-добро, по-устойчиво бъдеще. Старите „вкаменелости“ се превръщат в енергийни барабани.“
В останалата част от парка съществуващите структури се трансформират в офиси или търговски площи. Много от структурите, които вече са били разрушени, са пресъздадени с модерен подход – като се вземат същите размери като предишните структури, но са изградени със стъкло и се използват същите фотоволтаични петна, които се използват на фасадата на музея.
Чрез превръщането на всяка новопостроена строителна повърхност в енергиен генератор, паркът може да стане енергийно отрицателен при експлоатация, като дори допринася с енергия към мрежата.
От завладяващи арт изживявания и павилиони за търговия на дребно до затворени градини, тези структури помагат паркът да бъде оживен по всяко време, като гарантират, че винаги има какво да правите дори след свечеряване.
Източник: GoodNewsNetwork
