Плаващите градини на Бангладеш, построени за отглеждане на храна през сезоните на наводненията, могат да предложат устойчиво решение за части от света, склонни към наводнения поради климатичните промени, установи ново проучване.
Проучването предполага, че плаващите градини могат не само да помогнат за намаляване на продоволствената несигурност, но и да осигурят доход за селските домакинства в районите на Бангладеш, застрашени от наводнения.
„Тук сме фокусирани върху адаптивните промени за хора, които са жертви на климатичните промени, но които не са причинили тези промени“, казва Крейг Дженкинс, съавтор на изследването и почетен професор по социология в Държавния университет в Охайо. „Няма двусмислие по този въпрос: Бангладеш не е причинил проблема с въглерода и въпреки това вече изпитва ефектите от изменението на климата.“
Плаващите градини на Бангладеш са започнали преди стотици години. Градините са направени от местни растения, които плуват в реките – традиционно водни зюмбюли – и работят почти като салове, издигащи се и падащи заедно с водите. В исторически план те са били използвани за продължаване на отглеждането на храна през дъждовните сезони, когато реките се пълнят с вода.
Фермерите – или техните семейства – наслояват растенията на дълбочина около три фута (почти метър), създавайки версия на градини с повдигнати лехи, които се носят във водата. След това те засаждат зеленчуци вътре в тези салове. Тъй като саловете се разлагат, те отделят хранителни вещества, които помагат да се хранят зеленчуковите растения. Тези зеленчукови растения обикновено включват бамя, някои кратунки, спанак и патладжан. Понякога те включват и подправки като куркума и джинджифил.
Плаващи градини се използват и в части от Мианмар, Камбоджа и Индия. Организацията на ООН за прехрана и земеделие обяви плаващите градини на Бангладеш за глобално значима система за селскостопанско наследство.
Тъй като изменението на климата се отразява на обема на водата в реките – създавайки екстремни върхове и наводнения, заедно с екстремни минимуми и суши – плаващите градини се превръщат в начин за селските фермери да продължат да произвеждат храна по време на непредсказуемо време. Изменението на климата увеличава крайните метеорологични условия и тежестта на наводненията, както и сушите.
Изследователите – чието проучване беше публикувано наскоро в Journal of Agriculture, Food and Environment – имат за цел да разберат дали плаващите градини в Бангладеш могат да бъдат устойчива селскостопанска практика, тъй като изменението на климата продължава да причинява наводнения и суши и да проверят дали градините носят по-голяма сигурност в тези условия.
„Трябва да могат да отглеждат специфични култури, които могат да оцелеят с минимална почва“, казва Дженкинс, учен-изследовател и бивш директор на Щатския център за международни изследвания на сигурността в Мершон. „А в Бангладеш много малки фермери, които обикновено разчитат на оризови култури, се отказват от тях поради ефектите от изменението на климата и по-добрата възвръщаемост от алтернативни култури.“
За това проучване изследователите са интервюирали фермерски семейства, които използват плаващи градини, и са открили сериозни доказателства, че плаващите градини осигуряват стабилност, както в количеството храна, така и в доходите на фермерското семейство.
Те установяват, че фермерите обикновено използват хибридни семена, които трябва да се купуват всяка година, за да отглеждат разнообразна гама от зеленчуци в плаващите градини. Градините също са податливи на вредители, така че фермерите в крайна сметка харчат пари за пестициди и за торове. Но дори и така, те откриват, че ползите надвишават разходите.
Обикновено цели семейства работят по градините, установяват изследователите: Жените, децата и възрастните хора подготвят разсада и събират водни растения за изграждане на градини. Мъжете обработват градините и ги предпазват от набези. Някои семейства също отглеждат риба във водите около плаващите си градини.
Фермери обясняват на изследователския екип, че печелят до четири пъти повече пари от градините, отколкото от традиционните оризови насаждения.
Източник: GoodNewsNetwork
