Има нещо толкова вълшебно и красиво в това да си дете. Светът е нов, всичко е приключение, има неограничени неща за изследване, а въображението ти е свободно да създава всякакви налудничави възможности. И след това ставаш възрастен …
Надяваме се, че все още сме запазили частица от тази магия, но с годините ставаме все по-цинични, измъчени или поне по-малко креативни и изпълнени с луди идеи. Духът ни малко по малко бива разбит от осъзнаването на реалността, че светът е точно такъв, какъвто изглежда – в гората зад къщата не се крият еднорози, няма зла кралица, заплашваща да разруши кралството, няма върколаци, които дебнат в потока, и със сигурност няма Дядо Коледа, Фея на зъбките, добра орисница или Великденски заек.
Вместо това има данъци, сметки, работни места, срещи, разочарования и отговорност. Може би точно заради това на възрастните им е позволено да пият алкохол, но не за това е тази статия.
Понякога ние възрастните се опитваме да накараме децата си да порастнат твърде бързо. Едва ли някой има вълшебната формула на перфектното родителство и силно се съмнявам, че такава наистина съществува, но със сигурност не е достатъчно децата да са добре нахранени и в безопасност, за да са щастливи. Може би една от най-големите и важни задачи, която стои пред нас като родители е да развиваме въображението на нашите деца, тяхната креативност и вярата им в чудесата.
Всеки родител си задава въпроса, дали трябва подготви децата си за реалния свят – да бъдат реалисти – или да ги остави да вярват, че светът е приказка и вълшебно място за приключения. Ужасява ни мисълта за това, колко ще бъдат разбити сърцата им, когато осъзнаят, че толкова много от това, което са вярвали, че е истина, е лъжа, измислица, подхранвана от нас.
Гледаме децата си докато отпиваме поредната глътка сутрешно кафе и се наслаждаваме на игрите им, включващи въображаеми създания, величествени замъци от кашони, магически оръжия … игри, изпълнени с магия и всичко, за което мислим е как трябва съберем всички тези играчки, за да пуснем прахосмукачка и да измием пода за пореден път.
Кога се случва тази промяна? Кога безвъзвратно губим невинността си? Има ли един определящ момент или бавно и постепенно, ежедневието ни тласкат към опитната, реалистична, цинична страна? Спомням си, че бях безгрижно момиченце. Ако трябва да опиша детството си или да го илюстрирам с една снимка, тя щеше да изглежда така …
Детството ми беше изпълнено със светулки, глухарчета, бягане боса по асфатла, игри до пълно изтощение, ловене на жаби и плуване в рекички … Чиста магия. Живеех в приказка.
Колкото повече пораствах обаче, розовите очила, през които се наслаждавах на света … потъмняваха. Беше ми трудно да започна да приемам и злото в света, да се откажа от неизменно красивия финал на всяка история, а най-опустошително от всичко, беше да осъзная, че усмивките могат да бъдат фалшиви и всички трябва да се научим да ги използваме.
Мога да си спомня редица случаи, когато съм осъзнавала твърдостта и несправедливостта на живота. Но не мога да кажа със сигурност дали някое отделно или всички те, взети заедно, промениха моята перспектива и възглед за живота, правейки ги по-малко вълшебни. Не знам кога се е случило това, но със сигурност знам, че ще се боря детето ми да се наслади на тази магия. Поредната битка срещу въображаеми чудовища, едно от които може би съм самата аз …
Защитете фантазиите на своите деца, позволете им да растат, мислейки, че имат всички шансове да станат крале, еднорози, феи, принцеси или дори върколаци. Докато са малки, не разбивайте духа им със суровите истини за света.
Помогнете им да преминат в зряла възраст, съхранявайки възможно най-много магия, въображение и креативност, на които да се опират в трудни моменти. Нашият свят се нуждае именно от част от тази магия, тази надежда, това въображение.
Споделете магията с тях. Бъдете основната фигура в тяхната приказка.
Животът на възрастните може да бъде труден, скучен, сив и изтощителен. Понякога се чувстваме безнадеждно, победени и обезсърчени. Така че някъде между трагедиите и несправедливостта – в световен мащаб и вътре в собствения ни дом – осигурете възможност на децата си да изживеят своето вълшебно, цветно и изпълнено с магия детство.
Защото те са деца само веднъж и това е нещо, което не можем да променим.
За да успеят и да се ориентират в този свят и да бъдат по-добре подготвени, е добре да разполагат с тайни оръжия – въображение и креативност. Толкова много неща от детството могат да им служат като възрастни. Оставете ги да се развихрят, да бъдат управлявани единствено от духа си и да изследват с въображението си.
А ако се почувствате победени и отчаяни, захвърлети обувките, сложете си вълшебното наметало, вземете си магическото оръжие и излезте навън да победите някое чудовище заедно с детето си. Може това да ви помогне да се усмихнете, да се отърсите от проблемите, да избягате от сивотата и да върнете онова малко дете, което се е сгушило в душата ви и чака да го извикате, за да ви напомни, че няма невъзможни неща!
