Преди 60 милиона години повечето примати са раждали близнаци, но нашите предци бозайници са престанали да ги раждат, за да ни дадат еволюционно предимство, сочат резултатите от ново проучване.
Антрополози от Университета на Западен Вашингтон и Йейлския университет извършват задълбочено изследване на размера на малките в семейството на нашите бозайници, за да подкрепят дългогодишно проучване, свързано с размера на човешкото тяло и мозък.
След изчерпателно картографиране, изследвания и тестове изследователите на практика опровергават общоприетото мнение, че приматите като лемури, лориси, тамарини и мармозетки, които редовно раждат близнаци и тризнаци, са изключение от общото правило. Приматите са склонни да раждат по едно потомство.
Преди 60 милиона години обаче раждането на близнаци е било нормално за приматите, което е променило всичко, което антрополозите са смятали за вярно. Най-убедителното е, че този момент от нашата еволюция, когато приматите се превръщат в предимно еднояйчни видове, съвпада с енцефализацията, или еволюционното увеличаване на размера и сложността на мозъка.
Днес близнаците може и да са рядкост, но ново проучване, публикувано в Humans, показва, че размерът на котилото е играл съществена роля в еволюцията на бозайниците и определянето на това дали даден вид ще има бавен или бърз живот.
Първо се появяват близнаците, а по-късно – единичните бебета
Ръководителите на изследователския екип Джак Макбрайд и Тесла Монсън изучават размера на малките от няколко години, както са цитирани в Live Science. В изследването те представят аргумента, че „оценката на тази жизнена характеристика във филогенията на бозайниците… може да хвърли светлина върху еволюционните процеси, формиращи човешката еволюция“.
Без да подозират, че ще опровергаят сегашното схващане, те пристъпват към изследването си с намерението да направят широко и задълбочено проучване на броя на бебетата, които са раждали нашите предци.
Те картографират размера на котилото на до 1000 бозайници, като използват математически алгоритми за изучаване на закономерностите. Вкаменелостите на семейства обаче са невъзможна рядкост, затова те черпят данни от живи екземпляри.
Те претърсват публични бази данни, за да съберат антропологични данни за бременността и размера на тялото при раждане и в зряла възраст. Провеждат статистически тестове, за да проучат допълнително тези връзки.
Работата им показва, че според изследването тази жизнена характеристика „значително корелира с дължината на бременността“. Многоплодните бременности при приматите, известни още като близнаци, ако не и тризнаци, съответстват на „по-малки мозъци и размери на тялото, кратка бременност и бърз растеж“.
Хората имат дълга продължителност на живота, бавен растеж, дълга бременност и големи размери на мозъка и тялото и сме склонни да раждаме еднояйчни деца. Така че има ли връзка между този хиперспецифичен момент в способността ни да бъдем тук и еволюционното намаляване на размера на малките? Да.
На 50 милиона години нашите предшественици примати са започнали да развиват по-големи мозъци, за да могат да практикуват сложно обучение.
Един в утробата – по-голям мозък
По стечение на обстоятелствата те откриват, че по същото време при приматите, с изключение на няколко избрани, естествено се наблюдава намаляване на броя на малките, което дава на единственото бебе в утробата повече място за развитие на по-големи тела и мозъци.
Освен това те наблюдават, че смяната между близнаци и еднични деца се случва няколко пъти, което потвърждава за антрополозите, че наличието на едно потомство наистина е по-изгодно за оцеляването и еволюцията на вида, описват те в Live Science.
Очевидно условията са се променили значително през последните 60 милиона години, а методите за раждане са увеличили „феномена на близнаците“. Но някога близнаците са били норма, а ние естествено сме еволюирали да имаме едно дете, за да можем да стигнем до момента, в който сме днес.
Близнаците са били естественият начин, докато друг естествен начин не е станал по-полезен, така че близнаците са неразривно свързани с нашата генетична история.
Проучването е публикувано в списание Humans.
Източник: InterestingEngineering
