Заспиването само един час по-рано, може да намали риска от тежка депресия на човек с 23%, предполага обширно ново генетично проучване.
Проучването, обхващащо 840 000 души и изготвено от изследователи от Университета на Колорадо – Боулдър, Масачузетския технологичен институт и Харвард, представлява едно от най-силните доказателства, че хронотипът – склонността на човек да спи в определено време – влияе на риска от депресия.
Също така е сред първите проучвания, които определят, колко малка промяна е необходима, за да се повлияе на психичното здраве на човек.
Пандемията, дистанционната работа и онлайн обучението са тенденция, която накара мнозина да преминат към по-късен график на сън.
„От известно време знаем, че има връзка между времето, когати спим и настроението, но не знаехме отговорът на въпроса: Какво точно да променим, за да има реална полза за здравето?“ заяви старши автора, Селин Ветер, асистент по интегративна физиология в CU Boulder. „Установихме, че дори заспиването един час по-рано е свързано със значително по-нисък риск от депресия.“
Предишни проучвания показват, че нощните птици са два пъти по-склонни да страдат от депресия, отколкото ранобудните, независимо колко дълго спят. Но тъй като разстройствата в настроението могат да нарушат режима на сън, изследователите трудно са разгадали, кое е първопричината.
Други проучвания са били с малък обхват и не са отчитали фактори на околната среда, които могат да повлияят както на времето на съня, така и на настроението, което може да обърка резултатите.
През 2018 г. Селин Ветер публикува голямо, дългосрочно проучване на 32 000 медицински сестри, показващо, че „ранобудните“ имат до 27% по-малко склонност да развият депресия в продължение на четири години, но това поражда въпроса: Какво означава да бъдеш ранобуден?
За да получите по-ясна представа, дали промяната на времето за сън е наистина важна и колко промяна е необходима, водещият автор Ияс Дъглас, доктор по медицина, се обръща към данните от компанията тестваща ДНК, „23§Me“ и биомедицинската база данни, UK Biobank. След това Даглас използва метод, наречен „рандемизация на Мендел”, който използва генетични асоциации, за да помогне за дешифрирането на причината и следствието.
Изследователите са оценили неидентифицирани генетични данни от 850 000 индивида, включително данни от 85 000, които са носили устройства, отчитащи времетраенето на съня в продължение на 7 дни и 250 000, които са попълнили въпросници за предпочитанията си, свързани със съня. Това им дава подробна картина, до час, как влияят вариантите в гените, когато спим и се събуждаме – резултатите от които току-що бяха публикувани в списанието JAMA Psychiatry .
Около една трета от изследваните субекти се самоопределят като сутрешни чучулиги, 9% са нощни сови, а останалите са в средата. От данните изследователите определиха, че средната точка на съня е 3 часа сутринта, което означава, че човек си ляга в 23 вечерта и става в 6 сутринта.
С тази информация в ръка, изследователите се обръщат към друга извадка, която включва генетична информация, заедно с анонимизирани медицински и лечебни досиета и проучвания за диагнози на голямо депресивно разстройство.
Използвайки нови статистически техники, те задават въпроса: Дали тези с генетични варианти, които предразполагат към по-ранно ставане, имат по-малък риск от депресия?
Отговорът е категорично „Да“.
Всеки един час по-ранна средна точка на съня (средата между времето за лягане и събуждане), съответства на 23% по-нисък риск от голямо депресивно разстройство.
Това предполага, че ако някой, който обикновено си ляга в 1 сутринта, започне да си ляга в полунощ и спи същата продължителност, той може да намали риска си от депресия с 23%; ако си легне в 23 вечерта, риск намаля с около 40%.
От проучването не става ясно, дали тези, които вече лягат и стават рано, биха могли да се възползват от подобно изместване. Но за тези от средния и вечерния диапазон, преминаването към по-ранно лягане вероятно би било изключително полезно.
Как би могъл да се обясни този ефект?
Някои изследвания показват, че получаването на по-голямо количество светлина през деня, обикновено води до каскада от хормонални въздействия, които могат да повлияят на настроението.
Други отбелязват, че наличието на биологичен часовник или циркаден ритъм, който се различава драстично от на повечето хора, само по себе си може да бъде депресиращо.
„Живеем в общество, създадено за ранобудни хора и нощните птици често се чувстват така, сякаш са в постоянно състояние на несъответствие с този социален часовник“, казва Дъглас.
За тези, които искат да преминат към по-ранен график на съня, Селин Ветер предлага съвет:
„Поддържайте дните си светли, а нощите си тъмни“, казва тя. – Изпийте сутрешното си кафе на верандата. Разходете се или карайте колелото до работата си, а вечер изгасете осветлението, изключете всякаква електроника и се насладете на спокоен сън.“
Източник: Университет на Колорадо в Боулдър
