Прилепите често са представяни като невидими нощни пазители на природата, които летят в тъмнината, за да контролират вредителите, да опрашват растенията и да разпространяват семената. Но зад техния мълчалив принос се крие забележителна и недооценена стратегия за оцеляване: сезонно угояване.
Подобно на мечките и катериците, прилепите по света натрупват мазнини, за да преживеят трудните времена – дори на места, където може би не бихте го очаквали.
В статия, публикувана в Ecology Letters, учените анализират данни от проучвания върху прилепи по целия свят, за да разберат как прилепите използват телесните мазнини, за да преживеят сезонни предизвикателства, независимо дали става въпрос за мразовита зима или сух период.
Изненадващото заключение? Сезонното угояване е глобално явление при прилепите, не се ограничава само до тези, живеещи в студен климат.
Дори прилепите в тропиците, където е топло през цялата година, складират мазнини в очакване на сухи сезони, когато храната става по-оскъдна. Това е стратегия за оцеляване, която до голяма степен е била пренебрегвана. Но тя може да се проваля с промяната на климата, излагайки на риск цели хранителни вериги.
Климатът оформя стратегиите за угояване
Учените откриват, че прилепите в по-студените райони очаквано наддават на тегло преди зимата.
Но в по-топлите региони със силно сезонни валежи, като тропическите савани или мусонните гори, прилепите също се угояват. В тропическите райони не студът е врагът, а сухият сезон, когато цветята увяхват, насекомите изчезват и е трудно да се намери храна.
Степента на угояване е впечатляваща. Някои видове увеличават телесното си тегло с повече от 50%, което е огромно бреме за летящи животни, които използват много енергия за придвижване.
Това подчертава деликатния баланс, който прилепите извършват между съхранението на енергия и поддържането на пъргавина във въздуха.
Полът има значение
Резултатите също така подкрепят хипотезата за „пестеливи жени, игриви мъже“.
В по-студен климат женските прилепи използвали мастните си запаси по-пестеливо от мъжките – вероятна адаптация, за да си осигурят достатъчно енергия за отглеждане на малките, когато пролетта се завърне.
Тъй като женските обикновено излизат от зимен сън, за да отгледат малките си, запазването на мазнини през зимата може пряко да е от полза за репродуктивния им успех.
Интересното е, че тази разлика, основана на пола, изчезва в по-топлите климати, където употребата на мазнини от мъжете и жените е по-сходна, вероятно защото в по-топлите климати има повече храна. Това е още една улика, че климатичните модели оформят поведението и физиологията.
Климатичните промени променят правилата
Отвъд биологията, проучването показва една по-отрезвяваща тенденция. Прилепите в топлите региони изглежда увеличават запасите си от мазнини с течение на времето. Това би могло да бъде ранен предупредителен знак за това как изменението на климата влияе върху оцеляването им.
Климатичните промени не са само свързани с повишаване на температурите. Те правят сезоните по-непредсказуеми.
Прилепите може би съхраняват повече енергия преди сухите сезони, които стават по-дълги или по-трудни за предвиждане. Това е рисковано, защото означава повече търсене на храна, по-голямо излагане на хищници и потенциално по-голяма смъртност.
Последиците могат да се разпространят, тъй като прилепите помагат за регулирането на популациите на насекоми, торят културите и поддържат здрави екосистемите. Ако стратегиите им за оцеляване се провалят, цели хранителни вериги биха могли да усетят ефектите.
Дебели прилепи, крехко бъдеще
Това ново проучване променя начина, по който мислим за прилепите. Те не са просто пасивни жертви на промените в околната среда, а активни стратези, фино настроени към сезонните ритми. И все пак способността им да се адаптират има граници и тези граници се изпитват от бързо променящия се свят.
Източник: The Conversation
