Птиците са известни с впечатляващите си миграции, но прилепите също предприемат необикновени полети на дълги разстояния.
Някои прилепи предприемат невероятни континентални миграции, като прелитат хиляди километри през Северна Америка, Европа и Африка. Но тези пътувания са забулени в мистерия.
Сега учените са оборудвали прилепите с леки сензори, които разчитат техните стратегии за пътуване на дълги разстояния. Тези дребни бозайници „сърфират“ по топлите фронтове на бурите, за да задвижват епичните си полети.
„Данните от сензорите са невероятни!“, казва Едуард Хурме, първи автор и постдокторант в Института за поведение на животните „Макс Планк“ (MPI-AB).
„Ние не просто виждаме пътя, по който са поели прилепите, но и какво са преживели в околната среда по време на миграцията си. Именно този контекст ни дава представа за важните решения, които прилепите са вземали по време на дългите и опасни пътувания.“ добавя Хурме.
Проучване на 71 обикновени нощни прилепи
За да проведат това изследване, изследователите се фокусират върху 71 обикновени нощни прилепа, мигриращи през Европа през пролетта.
Новата сензорна технология позволява на проучването да изследва част от приблизително 1600-километровата миграция на нощните прилепи. Авторите забелязват поразителен модел в събраните данни.
„В определени нощи наблюдавахме експлозия от излитания, които приличаха на фойерверки за прилепи. Трябваше да разберем на какво са реагирали всички тези прилепи в тези конкретни нощи“, казва Хурме.
Изследователите откриват, че тези миграционни вълни са свързани с промени в метеорологичните условия. Прилепите се възползват от пристигането на бурите, като използват топлите ветрове в тила, за да се придвижват по-далеч с по-малко енергия.
„Те се движеха по фронтовете на бурите, като използваха подкрепата на топлите ветрове в тила. Известно е, че птиците използват подкрепата на вятъра по време на миграция, а сега виждаме, че и прилепите го правят“, казва Хурме.
Това откритие потвърждава, че тези малки бозайници използват енергията от околната среда, като например ветровите течения, за да подхранват миграциите си на дълги разстояния.
Свръхлеки сензори
В изследването е използван свръхлек сензор – само 5% от теглото на тялото на прилепа, разработен от инженери в MPI-AB. Този миниатюрен етикет включва сензори за регистриране на активността на прилепите и температурата на околната среда.
Освен това този иновативен етикет компресира 1440 дневни измервания в 12-байтово съобщение, което в крайна сметка се изпраща чрез мрежа с голям обхват.
„Етикетите комуникират с нас от мястото, където се намират прилепите, тъй като имат покритие в цяла Европа подобно на мобилна телефонна мрежа“, казва Тим Уайлд, старши автор, който ръководи разработването на етикета ICARUS-TinyFoxBatt в своята група за сензорни мрежи за животни в MPI-AB.
Проучването е фокусирано върху обикновените нощни прилепи, известни с миграциите си на дълги разстояния. Изследователите проследяват женските прилепи по време на миграцията им на север през пролетта.
Данните са събирани в продължение на три пролетни периода, докато женските мигрират на североизток, като разкриват по-променливи от очакваното траектории на полета.
„Няма миграционен коридор. Предполагахме, че прилепите следват единен път, но сега виждаме, че те се движат из целия пейзаж в обща североизточна посока“, казва старшият автор Дина Дехман от MPI-AB в съобщението за пресата.
Този анализ разкрива, че нощните прилепи могат да изминат почти 400 км за една нощ, което надминава предишните рекорди. Но те трябва да спират често, за да се хранят, за разлика от птиците, които трупат мастни запаси.
Тези констатации имат важно значение за опазването на прилепите, тъй като могат да помогнат за свеждане до минимум на сблъсъците с вятърни турбини.
Откритията са публикувани в списание Science.
Източник: InterestingEngineering
