Изследователи от САЩ са създали инструмент от ново поколение, наречен CheekAge, който използва моделите на метилиране, открити в леснодостъпни клетки на бузите.
В новаторското откритие екипът демонстрира, че CheekAge може надеждно да оцени риска от смъртност, дори когато за анализа се използват епигенетични данни от различни тъкани.
Епигенетичните маркери са химически промени в ДНК, които не променят генетичния код, но могат да повлияят на работата на гените. Метилирането е една от тези промени, която често се свързва със стареенето.
Учените използват тези модели, за да създадат „възрастови часовници“, които оценяват биологичната възраст, разкривайки колко бързо остарява даден човек.
„Доказваме също така, че специфични места на метилиране са особено важни за тази корелация, разкривайки потенциални връзки между специфични гени и процеси и човешката смъртност, уловени от нашия часовник“, казва д-р Максим Шохирев, първи автор на изследването.
Епигенетични часовници
В неотдавнашното си проучване Шохирев и екипът му прилагат статистическо програмиране, за да оценят колко ефективно CheekAge предсказва общата смъртност в извадка от 1513 лица, мъже и жени, родени през 1921 и 1936 г.
Тези участници са били част от програмата Lothian Birth Cohorts (LBC) на Единбургския университет и са били наблюдавани през целия им живот.
Първоначално CheekAge е разработена чрез анализ на нивата на метилиране на около 200 000 места и съпоставянето им с цялостна оценка на здравето и начина на живот, която отразява разликите в биологичното стареене.
Изследователите установяват, че CheekAge е тясно свързана със смъртността при дългосрочните данни, като превъзхожда по-ранните епигенетични часовници, които са били обучени с помощта на данни от кръвни проби.
Според проучването всяко увеличение на стандартното отклонение на CheekAge води до 21% увеличение на коефициента на риска за смъртност по всички причини, което показва силна връзка между CheekAge и риска от смърт при по-възрастните хора.
Изследването предполага, че един прост, неинвазивен тампон от бузата може да бъде ефективен инструмент за изследване и проследяване на процеса на стареене.
Идентифициране на гени, свързани с болести, свързани с възрастта
Изследователите внимателно проучват местата на метилиране, които са най-силно свързани със смъртността, като идентифицират гени в близост до тези места, които биха могли да играят роля в продължителността на живота или в риска от заболявания, свързани с възрастта.
Сред тях са PDZRN4, който може да действа като туморен супресор, и ALPK2 – ген, свързан с рака и сърдечносъдовото здраве при проучвания върху животни. Други значими идентифицирани гени са били свързвани преди това със заболявания като рак, остеопороза, възпаление и метаболитен синдром.
„Би било интригуващо да се установи дали гени като ALPK2 оказват влияние върху продължителността на живота или здравето при животински модели“, казва в съобщението за пресата д-р Адив Джонсън, друг автор на изследването и ръководител на отдела за научни въпроси и образование в Tally Health.
По-рано тази година друга група учени открива, че протеин, наречен PAPPA (pregnancy-associated plasma protein-A), който се регулира от семейство сигнални протеини, известни като сиртуини, служи като „общ двигател“ на стареенето в различни типове човешки клетки.
В това проучване нивата на PAPPA са значително повишени в кръвната плазма на по-възрастните хора в сравнение с по-младите. Това откритие предполага, че PAPPA може да се използва като биомаркер за човешкото стареене.
Статията „CheekAge, a next-generation epigenetic buccal clock, is predictive of mortality in human blood“ е публикувана в Frontiers in Aging.
Източник: InterestingEngineering
