Океанът покрива около 70% от повърхността на Земята, но ново проучване разкрива колко малко знаем за най-голямото пространство за живот на нашата планета. Публикуван на 7 май в списание Science Advances, докладът установява, че хората са видели по-малко от 0,001 % от дълбокото морско дъно.
Дълбоките морски води са известни с това, че са една от най-недостъпните среди в света, намиращи се на повече от 656 метра под повърхността на океана. Там светлината е оскъдна, а водата – студена, което позволява на причудливи същества да виреят в почти пълна или пълна тъмнина.
Тези екосистеми са също толкова важни за регулирането и поддържането на нашия климат, като поглъщат около 90 % от излишната топлина в света и около 30 % от въглеродния диоксид, който човешката дейност изхвърля в атмосферата.
Авторите на изследването споделят, че този невероятен биом предоставя „изключително важни услуги и ресурси на човечеството“ – от фитопланктона, който произвежда около 80% от световния кислород, до морските гъби, които се отличават с редица лечебни химични съединения.
Изследването на морските дълбини може да е от решаващо значение, но е изключително трудна задача. Инструменти като сонари със сигурност могат да разкрият формата на морското дъно, но тези карти не са толкова изчерпателни и подробни, колкото тези, създадени от камери, които обаче е много по-трудно да бъдат потопени толкова дълбоко в океана.
„Факт е, че когато се намирате там с дистанционно управлявано превозно средство или друг вид дълбоководно превозно средство, можете да видите само много малка част от дълбокото морско дъно във всеки един момент“, казва пред NPR Кати Кроф Бел от организацията с нестопанска цел Ocean Discovery League, която ръководи проучването.
Именно поради тези причини не е изненада, че сме изследвали толкова малка част от морските дълбини. Въпреки това статистиката за 0,001 % е показателна, тя доказва колко много ни предстои да открием.
За да стигнат до това заключение, Бел и нейният екип създават база данни с около 44 000 записа на дълбоководни дейности, започващи от 1958 г. и включващи всичко – от роботизирани превозни средства до подводници, управлявани от хора.
Тези усилия са силно ограничени не само по отношение на площта на морското дъно, но и по отношение на географския обхват. Проучването установява, че по-голямата част от визуалните наблюдения са извършени в рамките на 200 морски мили от Съединените щати, Япония и Нова Зеландия. Тези три държави, заедно с Франция и Германия, са ръководили почти всички експедиции.
„Индийският океан е един от най-слабо изследваните райони“, обяснява Бел. „Като се има предвид колко малко сме видели, не можем да дадем глобална карта на всички местообитания на дълбоките води, защото просто не сме били във всички тях.“
За списание „Тайм“ Бел допълва: „Това е все едно да направим предположения за всички сухоземните екосистеми въз основа на наблюдения на 0,001 % от площта на сушата, което би се равнявало на по-малка площ от тази на Хюстън, Тексас.“
Проучването идва по повод подписаната на 24 април заповед на президента на САЩ Тръмп, с която се цели ускоряване на дълбоководния добив в Тихия океан. Този ход предизвика значителен протест – и тревоги относно въздействието на добива върху дълбоководните местообитания.
„Това е все едно да изсечеш гората“, казва пред Time Джеф Уотърс, вицепрезидент по външните отношения в организацията Ocean Conservancy. „Говорим за практически пълно унищожаване на морското дъно — и то необратимо, поне що се отнася до човешкия времеви хоризонт.“
За да научите повече за тези завладяващи открития, прочетете пълния текст на изследването в списание Science.
Източник: My Modern Met
