Нов анализ преобръща традиционното разбиране за произхода на пчелите.
Проучване разкрива, че медоносните пчели може да произхождат от Северна Европа, оспорвайки дългогодишното вярване, че са еволюирали от Африка или Азия. Констатациите, публикувани в списание Scientific Reports, обръщат традиционното разбиране за произхода на пчелите с главата надолу, карайки изследователите да “бръмчат” от вълнение.
Професор Стив Кар от Мемориалния университет на Нюфаундленд в Канада, който ръководи проучването, коментира: „Приетата мъдрост е, че европейските медоносни пчели са еволюирали от Африка или Азия. Това обръща стандартната картина с главата надолу.“ Изследването показва, че западните медоносни пчели (Apis mellifera) са се появили в Северна Европа преди приблизително 780 000 години.
Оттам те постепенно се разпространяват през Югоизточна Европа в Източна Африка и Арабия преди около 660 000 години, като в крайна сметка си проправят път на юг от Сахара преди около 192 000 години.
За да проследи пътуването на пчелите по света, Кар се заравя в ДНК-то на 78 пчели, обхващащи 22 подвида на западната медоносна пчела. Чрез сравняване на генетичните последователности от различните подвидове, той идентифицира най-близките популации на пчелите, разкривайки техните модели на миграция във времето.
Аналогично на родословното дърво, ДНК последователностите се развиват, докато пчелите се впускат в отделни региони, позволявайки на Кар да проследи пътя им. Неговият анализ показва, че произходът на медоносните пчели е в Северна Европа, като последващите промени са настъпили, когато те мигрират на юг.
Една забележителна сила на изследването на Кар се крие в широкото включване на подвидове и пчелни геноми, надминавайки предишни проучвания, опитващи се да разкрият произхода на западните медоносни пчели.
Катлийн Доганцис, експерт по генетика на медоносните пчели в Йоркския университет в Канада, отбелязва: „Повече подвидове определено винаги е по-добре, тъй като помага да се разкрият различни модели, които не сме виждали преди.“
Въпреки че Доганцис не е съгласна със заключенията на Кар, тя признава, че неговите резултати в крайна сметка са в съответствие с проучванията, които предполагат, че Западна Азия или Северна Африка са родното място на пчелата. Тя приписва различните интерпретации на незначителни несъответствия при анализа на едни и същи ключови модели на данни.
Тълкуване на новите доказателствата
Доганцис подчертава, че изследването не дискредитира десетилетията предишни изследвания, а по-скоро предлага алтернативна хипотеза и мнение за тълкуването на данните.
В стремежа си да разреши дебата, тя се застъпва за търсене на най-последователния отговор чрез натрупване на повече данни от по-широк обхват от подвидове западни медоносни пчели, някои от които остават недефинирани.
Кар подчертава значението на разбирането на тяхната еволюция, независимо от крайната истина за произхода на пчелите.
„Пчелите са изключително важни. Те правят мед; правят восък; те са опрашители“, обяснява той. „Различните подвидове правят по-добър мед от другите или не ви жилят толкова зле, така че ако можем да разберем как са свързани помежду си, това може да ни помогне да изберем правилните за различни задачи.“
Това изследване възражда дискусията за произхода на медоносните пчели и служи като напомняне за продължаващите мистерии, които чакат да бъдат разгадани в света на науката.
Източник: InterestingEngineering
