Всеки от нас би предположил, че пустинните растения ще издържат на трудни периоди. В края на краищата тези издръжливи организми са еволюирали, за да преживеят периоди на продължителна жега и суша.
Това обаче не е точно така. Ново проучване, анализиращо сателитни изображения за период от над 30 години, заснети над Южна Калифорния, разкрива, че растителният живот в части от гигантската пустиня Соноран е намалял с над една трета през последните десетилетия.
В периода от 1984 до 2017 г. растителната покривка в държавния парк Anza-Borrego – най-големият държавен парк в Калифорния – е намаляла с 35%, показват измерванията. „Растенията умират и нищо не ги замества“, казва ученият по проекта Стейн Хенсън от Калифорнийския университет. „Изглежда, че това е поразителна загуба.“
Въпреки че констатациите са тревожни, те не са съвсем неочаквани. През последните години редица проучвания очертават загубата на растителност, свързана със сушата, в сухите райони на Югозападната част на САЩ – включително в пустинята Соноран, която се простира в Калифорния, Аризона и части от Мексико.
„Тези събития на смъртност при растенията превишават естествената променливост във фоновите нива на смъртност, тъй като някои видове сухоземни растения са достигнали до 100 процента смъртност, което може да доведе до тяхното локално изчезване“, обясняват Хенсън и съавторите му в новия си доклад.
Въпреки тези мрачни сигнали, все още не е напълно изяснено как изменението на климата може да накара растенията да загинат в сухоземните екосистеми, които покриват над 40 процента от земната повърхност на Земята.
За да опитат да си отговорят на този въпрос, изследователите анализират сателитни изображения на Landsat, търсейки спектрални модели в пейзажа на Държавния парк Анза-Борего, където слънчевата светлина, отразена от растителни листа, показва колко зелена е площта.
Резултатите показаха особено широко разпространен спад през последните четири десетилетия в многогодишната растителна покривка в низинните пустини – населена от креозотен храст (Larrea tridentata), различни видове кактуси и мескит (Prosopis sp.)
Сравнително по-ниски загуби са наблюдавани в райони с по-висока надморска височина, които са покрити от гори от хвойна и пиньон, чапар и висока пустинна растителност, казват изследователите.
Като цяло 87,1% от изследваната област показват тенденция на спад, казват изследователите, като изчезването се дължи на комбинация от по-високи температури и по-ниски валежи при продължителни суши – и двете свързани с предизвиканото от човека глобално затопляне.
„Наблюдаваните тенденции са в съответствие с хипотезата, че повишаването на температурите причинява дългосрочно ограничаване на водата“, пишат изследователите.
Констатациите показват, че растенията, които обикновено растат на горещи и сухи места – известни със способността си да издържат на екстремни условия на околната среда – сега са изтласкани отвъд границите на възможностите си, а суровите им местообитания ги превръщат в най-ранните жертви на климатичните промени сред растенията.
„Те вече са на ръба“, казва Хенсън.
Всъщност изследванията показват, че низинните пустинни райони може би вече са преминали „екологичния праг“ около края на века, което води до масова смъртност на растителността в отговор на нови температурни крайности, съчетани с по-ниски валежи.
Какво точно означава това за бъдещето на сухите растения остава неизвестно, но признаците засега не са обнадеждаващи и заплашват да оспорят нашата увереност в устойчивостта на сухите екосистеми навсякъде.
„Пустинята може да е по-крехка, отколкото хората предполагат“, каза Хенсън пред The Academic Times.
„Това показва, че на растителността ще й отнеме много време, за да се възстанови, ако някога се възстанови, при нови климатични условия.“
Констатациите са докладвани в Journal of Geophysical Research: Biogeosciences.
Източник: ScienceAlert
