Това са 175 милиона тона годишно.
Ново изследване, публикувано в Nature Sustainability, установява, че приблизително 0,5 процента от глобалните въглеродни емисии могат да бъдат уловени чрез раздробяване на скали, често използвани в строителството.
Проучването подчертава, че почти няма да е необходима допълнителна енергия за улавяне на CO2. Това е еквивалентно на засаждане на гора от зрели дървета с размерите на Германия.
Глобалната строителна индустрия е отговорна за над 11 процента от глобалните въглеродни емисии, с над 50 милиарда тона натрошени скали по света всяка година. Но настоящите процеси на раздробяване, използвани в строителството и минното дело, не улавят CO2.
Проучването на университета в Стратклайд показва, че въглеродният диоксид може да бъде уловен в стабилна, неразтворима форма в скали, съставени от множество минерали, чрез смилането му в газ CO2. Получените каменни прахове могат след това да се съхраняват и използват в околната среда за строителство и други цели.
Предишни изследвания изследват улавянето на въглерод в отделни минерали по същия метод. Сега проучването установява, че този въглерод е нестабилен и се разтваря от минерала, когато се постави във вода.
Според проучването, ако технологията се използва навсякъде, тя може да поеме 0,5 процента от световните емисии на CO2 или 175 милиона тона въглероден диоксид годишно. Норвегия е използвана като пример за изчислението, тъй като страната публикува годишни данни за това колко твърд скален агрегат е произведен за тяхната строителна индустрия.
Други страни, като Австралия и Южна Африка, ще произвеждат много повече, тъй като имат големи минни индустрии и ще се стремят да раздробяват и продават скалните отпадъци, докато други може да правят по-малко.
Изследователският екип се надява, че секторът може да намали емисиите, като направи промени в начина, по който нещата са настроени, така че въглеродът от замърсяващи газови потоци, като тези от производството на цимент или електроцентрали, работещи с газ, да може да бъде уловен. Технологията може да намали CO2 отпечатъка, свързан със строителството на къщи и обществена инфраструктура, като пътища, мостове и крайбрежни защити.
Това ново изследване може да помогне на индустриите да намалят въглеродния си отпечатък на места без нисковъглеродни решения. Освен това може да помогне на много страни да изпълнят ангажиментите си към Парижкото споразумение за климата.
Изследователският екип признава, че е необходима още работа за оптимизиране на процеса и разширяване на границите на това колко въглерод може да бъде уловен чрез техниката на раздробяване. Те трябва също така да разберат как този процес може да бъде разширен от лабораторията до индустрията, където реално да намали глобалните емисии на CO2.
„Има много индустрии, за които в момента няма нисковъглеродно решение. Това изследване ще позволи директно улавяне на CO2 за декарбонизиране на индустрии до 2050 г., където няма да съществува решение“, казва главният изследовател професор Ребека Лун от катедрата по гражданско и екологично инженерство.
„В бъдеще се надяваме, че скалата, използвана в бетона за изграждане на високи сгради и друга инфраструктура като пътища, мостове и крайбрежни защити, ще е преминала през този процес и ще е уловила CO2, който иначе би бил изпуснат в атмосферата.“
Можете да прочетете проучването сами в списанието Nature Sustainability.
Източник: InterestingEngineering
