Спомняте ли си как докато седите в час и се опитвате да се съсредоточите, умът ви се унася в планове за обяд, игри, пътувания през уикенда или мисли за нещо, което сте гледали или чели?
Разсейването по време на час винаги е било порицавано и учителите винаги са правили забележки, ако не се внимава. Едва ли има човек, който да не го е изпитвал.
Но какво ще стане, ако това разсейване не е напълно безполезно?
Ново проучване доказва, че ако оставите ума си да блуждае, особено когато се занимавате с нещо, което не изисква особен фокус, това може да ви помогне да учите по неочакван начин.
Когато умът блуждае, ученето продължава
Изследователи от университета Eötvös Loránd, ръководени от Péter Simor, проучват как блуждаенето на ума влияе на ученето по време на задачи, които не изискват голяма концентрация.
Те карат близо 40 участници да изпълнят проста задача за учене, докато мозъчната им активност се записва с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ) с висока плътност.
Задачата включва идентифициране на модели, основани на вероятности – нещо, което участниците възприемат, без да го осъзнават.
Изненадващо, участниците не се представят по-зле, когато мислите им се разсейват. Всъщност понякога се справят дори по-добре.
Екипът установява, че спонтанното блуждаене на съзнанието, понякога, дава тласък на способността на мозъка да открива и да се учи от скрити модели.
От друга страна, умишленото разсейване не носи същите ползи.
Подобната на съня мозъчна дейност подобрява ученето
Едно от най-интригуващите открития идва от мозъчната дейност на участниците.
Спонтанното блуждаене на ума възниква без намерение, докато съзнателното мечтаене включва активен избор за промяна на фокуса.
Резултатите показват, че спонтанното лутане в съзнанието помага на участниците да учат по-ефективно, вероятно защото създава състояние на мозъка, което имитира ползите от съня за подобряване на паметта.
Това прозрение оспорва общоприетото схващане, че всяко блуждаене на ума е вредно. Всъщност то може да служи на познавателната цел, тъй като помага на мозъка да абсорбира информация, която не изисква пълно внимание.
Преосмисляне на когнитивното време за почивка
Хората прекарват 30-50% от будните си часове в блуждаене на ума. Макар че традиционно това се смята за психически срив, проучването показва друго.
Като показват, че несвързаните със задачата мисли могат да подобрят обичайното учене без модели, изследователите отварят вратата към преосмисляне на начина, по който оценяваме пасивните когнитивни състояния.
Констатациите също така подчертават важността на разбирането на това как мозъкът функционира в различни състояния на вниманието.
Не всички задачи изискват едно и също ниво на съсредоточаване, а някои дори могат да се възползват от малко мисловно разсейване.
Изследването е публикувано в The Journal of Neuroscience.
Източник: InterestingEngineering
