Загубата на средиземноморски коралови рифове може да бъде катастрофална за различни екосистеми.
Океанът поддържа целия живот на нашата планета. Той ни осигурява храна и кислород, като същевременно играе ключова роля в смекчаването на нашия климат. Но морският живот е все по-застрашен от изменението на климата. Океанът става значително по-топъл, което се отразява на способността му да поддържа живот.
Високите температури, наблюдавани в Средиземноморието тази година, са показателни за повишаване на глобалните температури. Това ще продължи през следващия век, в зависимост от това колко CO₂ ще продължим да отделяме.
Международната агенция по енергетика съобщава, че свързаните с енергията глобални емисии на CO₂ са се увеличили с 6% през 2021 г. до най-високото си ниво досега. През последните години Средиземно море е подложено на интензивни топлинни условия. Тази година температурите на морето достигнаха рекордните 30,7°C край Корсика.
Морската гореща вълна се определя като продължителен период на необичайно високи температури на морето спрямо средните за сезона. Те са се удвоили по честота от 1980 г. насам.
Най-изчерпателното проучване, което има за средиземноморските морски горещини, обхваща периода 2015-2019 г.
Проучването установява, че температурите на морето, регистрирани в Средиземно море през този период, са били най-високите от началото на записите през 1982 г. От почти хиляда проведени теренни проучвания изследователите установяват, че 58% от тях съдържат доказателства за широко разпространена смъртност на морския живот, тясно свързана с периоди на екстремни горещини.
Изследването дава представа за бъдещите екологични въздействия на морските горещи вълни на други места. Това е важно, тъй като се прогнозират значителни повишения на температурата, особено за тропическите и полярните региони.
Въпреки че океанът действа като голям въглероден поглъщател, все още сме изправени пред повишаване на температурата на повърхността на морето, вариращо от 1–3°C преди края на века. Морските горещи вълни с нарастваща честота и интензивност са свързани с това общо затопляне.
Голяма част от изследванията на морските горещи вълни установяват, че те засягат особено силно определени местообитания, включително коралови рифове, морски треви и водорасли.
Установено е, че морските горещи вълни са отговорни за загубата на до 80% от популацията на някои средиземноморски видове между 2015 г. и 2019 г. Масовата смъртност е единичен, катастрофален инцидент, който бързо унищожава огромен брой видове.
Около 88% от тези събития в Средиземно море са свързани с обитатели на твърдото морско дъно, като корали. Въпреки това, морските треви и по-разнообразната общност на мекото морско дъно също са силно засегнати.
Смъртни случаи в плитки води
Повече от две трети от смъртта на морски организми на твърдото морско дъно са в най-плитките води.
Морските среди с дълбочина 0–25 метра са обект на особено интензивно затопляне и са дом на някои от екосистемите с най-голямо биоразнообразие в Средиземно море. Други изследвания изчисляват, че морските горещи вълни са отговорни за загубата на 80-90% от плътността на средиземноморските корали от 2003 г насам.
Не само интензивният топлинен стрес причинява смъртни случаи. Високите температури на водата са свързани с разпространението на болестотворни организми, като бактерии, гъбички и вируси.
Това може допълнително да намали способността на екосистемата да се адаптира към екстремни горещини, допринасяйки за допълнителни екологични щети.
Миграция на морския живот
Освен че предизвикват широко разпространената смърт на морския живот, морските горещи вълни често предизвикват миграция.
Инвазивните в топла вода видове ще се преместят към по-топлите райони, заменяйки видовете, които избягват покачващите се температури. Анекдотични доказателства сочат, че изключителните температури, наблюдавани в Средиземно море това лято, може да са причина за обширна масова миграция.
В Гърция учените са наблюдавали повишено изобилие от инвазивни видове в по-топли води. Това включва рибата лъв и сребристобузата жаба, като и двете са токсични и носят потенциал да нанесат значителни екологични щети.
Някои изследвания дори предполагат, че инвазивните видове в източното Средиземноморие, където местните популации са се сринали, скоро ще станат единствените, способни да поддържат екосистемите.
Край южното крайбрежие на Франция са наблюдавани и огромен брой баракуди. Нашествието на хищнически видове, които намират нова плячка, докато се сблъскват с по-малко хищници, може значително да промени функционирането на екосистемите на Средиземно море, най-вероятно към по-малко богата форма с по-ниско видово разнообразие.
Въпреки че има много анекдотични доказателства, изследванията върху екологичните ефекти на морските горещи вълни остават в начален стадий. Необходими са допълнителни солидни научни изследвания, върху които да се разработи моделиране на реалистични бъдещи сценарии.
В някои клонове на научната общност неотдавнашната интензивност и честота на морските горещи вълни предполага, че сме стигнали до „климатичен финал“. Това включва подготовка за пълните последици от широко разпространената смъртност на морски видове, ако емисиите не бъдат ограничени.
Вероятната опустошителна морска гореща вълна в Средиземно море тази година само ще добави гориво към подобни дискусии.
Източник: The Conversation
