Въпреки това, което казват скептиците, да бъдеш мил към себе си не е просто мода на съвремието – и има изследвания, които доказват ползата му за здравето.
Жените на средна възраст, които са практикували самосъчувствие, показват по-нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, независимо от други традиционни рискови фактори като високо кръвно налягане, инсулинова резистентност и нива на холестерол.
„Много изследвания са фокусирани върху изучаването на това как стресът и други негативни фактори могат да повлияят на сърдечно-съдовото здраве, но въздействието на положителните психологически фактори, като самосъстраданието, е много по-малко проучено“, казва д-р Ребека Търстън, професор по психиатрия, клинични и транслационни науки, епидемиология и психология в Университета в Питсбърг.
Практиките за фокусиране върху вътрешния ни свят като медитацията, набират популярност сред все повече хора по света. Изтощени от поредица от стресови фактори на работното място и в личния си живот, хората все повече избират да се обърнат навътре, за да помогнат да управляват настроението и емоциите си.
По време на пандемията стресовите фактори са се засилили, особено при жените. Изследвания от различни групи по света показват, че жените са особено засегнати от влачещата се пандемия – те се грижат за деца и по-възрастни роднини.
Практикуването на самосъчувствие е инструмент, който консултантите и клиничните психолози често предлагат на клиентите си, които се борят с хроничен стрес. Доказано е, че тези техники са ефективни за управление на тревожност, раздразнителност и дори лека депресия.
Но имат ли тези практики някакви физиологични ефекти върху тялото?
Д-р Търстън и нейните колеги се опитаха да отговорят на този въпрос, като включиха почти 200 жени на възраст между 45 и 67 години в проучване. Жените попълват кратък въпросник, в който оценяват колко често изпитват чувство на неадекватност, дали често се чувстват разочаровани от своите самоосъзнати недостатъци и успяват ли да си осигурят грижа и нежност в трудни житейски моменти. Жените получават и стандартен диагностичен ултразвук на каротидните артерии – сънните артерии на шията, които пренасят кръвта от сърцето към мозъка.
Учените установяват, че жените, които са постигнали по-висок резултат по скалата за самосъчувствие, имат по-тънки стени на каротидните артерии и по-малко натрупване на плака от тези с по-ниско ниво на самосъчувствие. Тези показатели са свързани с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания – като инфаркти и инсулти.
Резултатите, публикувани в Health Psychology, показват, че положителните ефекти продължават дори когато изследователите контролират поведението и други психологически фактори, които могат да повлияят на честотата на сърдечно-съдови заболявания, като физическа активност, тютюнопушене и депресивни симптоми.
„Тези открития подчертават важността на практикуването на доброта и състрадание, особено към себе си“, казва Търстън. „Всички ние живеем в изключително стресови времена и нашите изследвания показват, че самосъчувствието е от съществено значение както за нашето психическо, така и за физическо здраве.“
Източник: University of Pittsburgh
