Светът около нас понякога се променя без да го осъзнаваме: по-малко разходки, по-малко дни в офиса, отмяна на срещи с приятели. Виждаме как плановете ни се разпадат, докато с приятелите в чата се мъчим да си уговорим среща, която да е удобна за всички.
В един момент може да започнете да се чувствате малко изморени или откъснати от света. Започвате да забелязвате фини промени в навиците и настроението си. Дали не сте… самотни?
Това не е етикет, с който много от нас се идентифицират лесно, особено ако имаме приятели или сме в щастлива връзка.
Но самотата може да се случи на всеки от нас от време на време – и разпознаването ѝ е първата стъпка към справянето с нея.
И така, какво е самотата?
Самотата е страданието, което изпитваме, когато взаимоотношенията ни не отговарят на нуждите ни – по качество или количество.
То не е същото като да си обективно сам (известно още като „социална изолация“). Можете да се чувствате дълбоко самотни, дори когато сте заобиколени от приятели, или напълно доволни, когато сте съвсем сами.
Самотата е субективно чувство и много хора не осъзнават, че са самотни, докато чувството не стане постоянно.
Марли Бауър, старши изследовател в Matilda Centre към Университета в Сидни, специализиращ в областта на психичното здраве и злоупотребата с вещества, се опитва да отговори на въпроса, кои са признаците на самотата и как да ги разпознаваме правилно.
Кои са някои от признаците, които трябва да се търсят?
Може да почувствате физическа студенина, празнота или кухина (някои хора описват чувството, сякаш имат дупка в корема). Редица изследвания показват, че социалната болка се преживява в мозъка подобно на физическата.
Поведенческите признаци могат да включват:
- промени в рутината
- проблеми със заспиването или поддържането на съня
- променен апетит (може би ядете повече или по-малко от обикновено или имате по-малко разнообразие в диетата си)
- отказване от планове, на които обикновено бихте се радвали
Емоционално може да почувствате:
- постоянна тъга
- умора
- отчужденост
- сякаш не принадлежите на момента, дори когато сте заобиколени от хора.
Може също да станете по-чувствителни към отхвърляне или критика. Ако се чувствате така, не сте сами и не сте пречупени. Самотата е нещо нормално.
Покойният американски невролог Джон Качопо описва самотата като еволюционна алармена система. В миналото, отделянето от племето е означавало опасност и риск от хищници, така че мозъкът ни е развил начин да ни тласне обратно към връзката.
Болката от самотата е предназначена да ни държи свързани и в безопасност.
Защо често е трудно да разпознаем самотата?
За съжаление, все още има много стигма около признаването на самотата, особено сред мъжете. Много хора се съпротивляват да се идентифицират като самотни или смятат, че това ги прави „неудачници“.
Мълчанието обаче може да влоши проблема. Когато никой не говори за това, става по-трудно да се прекъсне цикълът на самотата и стигмата остава.
И докато преходната самота е нормална, хроничната или постоянна самота може сериозно да навреди на здравето.
Изследванията показват, че хроничната самота е свързана с:
- депресия
- тревожност
- отслабен имунитет
- сърдечно-съдови заболявания
- по-ранна смърт
Самотата може да стане самоподдържащ се процес. Когато самотата започне да ви изглежда нормална, тя може да изкриви възприятието ви за света: започвате да очаквате отхвърляне, да се изолирате още повече – и така цикълът се задълбочава. Колкото по-рано осъзнаете, че сте самотни, толкова по-лесно е да прекъснете този кръг.
Имаш връзка, много приятели и добра работа. Да, но все пак можеш да се чувстваш самотен. Повечето от нас се нуждаят от различни видове взаимоотношения, за да процъфтяват. Не става въпрос за това колко хора познавате, а дали се чувствате свързани и дали имате значима роля в тези взаимоотношения.
Може да се чувствате самотни дори със силни приятелства, ако ви липсва по-дълбока връзка, споделена идентичност или чувство за общност.
Това не означава, че сте неблагодарни или лоши приятели. Означава, че се нуждаете от повече или различни видове връзка.
Добре, осъзнах, че съм самотен. А сега какво? Започнете с въпроса: каква връзка ми липсва? Дали е приятелство? Партньор? Непринудени социални взаимодействия? Споделена цел или общност?
След това помислете какво ви е карало да се чувствате по-свързани в миналото. За някои това е присъединяването към група по творчество, клуб за книги или спортна група. За други може да е доброволчество или просто казване на „да“ на малки социални моменти, като например разговор с местния бариста или научаване на името на съседа от 3-тия етаж.
Ако все още изпитвате затруднения, разговорът с психолог може да ви помогне с персонализирани стратегии за изграждане на връзка.
Структурните причини за самотата
Важно е също да се помни, че самотата често не се дължи на лични неуспехи или цялостно психично здраве.
Самотата често се формира от структурни фактори, като лошо планиране в местната ни квартална среда , финансово неравенство, натиск на работното място, социални норми и много други.
Запомнете! Самотата е нещо нормално, често срещано, човешко — и напълно преодолимо. Започнете, като я признаете в себе си. И ако можете — протегнете ръка. Нека започнем да говорим повече за нея, за да се чувстват и другите по-малко сами.
Източник: The Conversation
