Достигането на нулеви нетни емисии на въглероден диоксид от енергетиката и промишлеността до 2050 г. може да бъде постигнато чрез възстановяване на енергийната инфраструктура на САЩ, която да работи предимно на възобновяема енергия, на нетна цена от около 1 долар на човек на ден, се казва в ново проучване.

Изследователи от Националната лаборатория на Лорънс Бъркли от Департамента по енергетика, Университета в Сан Франциско (USF) и Evolved Energy Research създадоха подробен модел на цялата енергийна и индустриална система на САЩ, за да направят първото подробно проучване, за това как да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г.

Изследователите са разработили множество възможни технологични пътища, които се различават значително в оставащото използване на изкопаеми горива, земеползването, ядрената енергия и използването на биогорива, но споделят ключов набор от стратегии.

„Чрез методично повишаване на енергийната ефективност, преминаване към електрически технологии, използване на чисто електричество (особено вятърна и слънчева енергия) и внедряване на малко количество технология за улавяне на въглерод, САЩ могат да достигнат нулеви емисии“, пишат авторите в Carbon Neutral Pathways за Съединените щати, публикувана наскоро в научното списание AGU Advances.

Нетната нула означава постигане на баланс между емисиите на парникови газове, вложени в атмосферата и тези, изведени от нея.

Трансформиране на инфраструктурата

Джени Нус, лаборатория Бъркли

„Декарбонизацията на енергийната система на САЩ по същество представлява трансформация на инфраструктурата“, каза старшият учен от лабораторията в Бъркли Маргарет Торн, един от водещите автори на изследването. „Това означава, че до 2050 г. трябва да изградим много гигавати от вятърни и слънчеви електроцентрали, нови далекопроводи, електрически автомобили и лекотоварни автомобили, милиони термопомпи и по-енергийно ефективни сгради – като същевременно продължаваме да изследваме и иновации на нови технологии. “

При този преход много малка част от инфраструктура ще се нуждае от „ранно пенсиониране“ или подмяна преди края на икономическия си живот. „Никой не иска от потребителите да заменят чисто новата си кола за електрическо превозно средство“, каза Торн. „Въпросът е, че трябва да се използват ефективни нисковъглеродни технологии, когато дойде време за подмяна на сегашното оборудване.“

В най-евтините пътища около 90% от производството на електроенергия идва от вятър и слънце. Един сценарий показа, че САЩ могат да задоволят всички свои енергийни нужди със 100% възобновяема енергия (слънчева, вятърна и биоенергия), но това би струвало повече и ще изисква по-голямо земеползване.

„Бяхме приятно изненадани, че цената на трансформацията сега е по-ниска, отколкото при подобни проучвания, направени преди пет години, въпреки че сега се постига много по-амбициозно намаляване на въглерода“, каза Торн. „Основната причина е, че цената на вятърната и слънчевата енергия и батериите за електрически превозни средства са намалели по-бързо от очакваното.“

Цифрите на разходите ще бъдат все още по-ниски, ако включват икономическите и климатичните ползи от декарбонизирането на енергийните системи. Например, по-малкото разчитане на петрола ще означава по-малко пари, похарчени за петрол, и по-малко икономическа несигурност поради колебанията в цените на петрола. Ползите за климата включват ограничаване въздействия на изменението на климата, като екстремни суши и урагани, ограничаване на замърсяването на въздуха и водите от изгарянето на изкопаеми горива и подобряване на общественото здраве.

„Цялата тази изградена инфраструктура се равнява на работни места и то работни места в САЩ, за разлика от изпращането на пари в чужбина за закупуване на петрол от други страни. Няма съмнение, че ще трябва да има добре обмислена стратегия за икономически преход за индустрии и общности, базирани на изкопаеми горива, но също така няма съмнение, че има много работни места в изграждането на нисковъглеродна икономика.“

Следващите 10 години

В близко бъдеще трябва да се увеличи производството и предаването на възобновяема енергия, да стане сигурно, че цялата нова инфраструктура, като автомобили и сгради, е с ниски въглеродни емисии докато се поддържа сегашния капацитет на природния газ за по-голяма сигурност.

„Това е много важна констатация. Сега не е нужно да водим голяма битка по въпроси като краткосрочното строителство на атомни електроцентрали, тъй като през следващите десет години не се изисква нова ядрена енергия, по пътя към нулевите емисии. Вместо това трябва да направим политика, която да води стъпките, за които знаем, че са необходими сега, като същевременно ускоряваме научноизследователската и развойна дейност и доразвиваме възможностите си за изборите, които трябва да направим, започвайки през 2030-те години“, каза водещият автор на изследването Джим Уилямс, доцент по управление на енергийните системи в USF и учен от лаборатория в Бъркли.

Източник: GoodNewsNetwork