„Хирургът се посвещава на най-божественото от всички занятия – без чудеса да лекува и без думи да прави чудеса.“ – Гьоте
Днес имаме удоволствието да ви срещнем с един изключителен български хирург – д-р Асен Тодоров.
През 2020 г. д-р Тодоров доказва, че хирурзите са призвани да правят чудесата възможни, извършвайки уникална онкологична операция за първи път в България. Младият съдов хирург успява да спаси 40-годишен пациент с напреднал карцином на бъбрека, използвайки техника, която се прилага само в няколко страни в Европа и САЩ.
Този вид карцином е изключително агресивен, засяга и двата бъбрека, а биологичното му поведение прави възможно разпространението му по вени и артерии. Той достига до дясното предсърдие през голямата празна вена и прораства там. Това развитие на заболяването се случва при 10 на 100 от диагностицираните с рак на бъбрека и когато се случи, няма как пациента да бъде спасен.
Това е било валидно преди да стане възможно оперирането на такъв вид карцином.
До преди 10 години, за да се направи този вид операция, се е налагало да се направи кръвообращение извън тялото на пациента. На практика пациента умишлено се умъртвява, за да бъде съживен след това.
Смъртността при такъв вид операции е била 22%. През 2015 година тя вече е сведена до 2-3%.
За да спаси пациентът, д-р Тодоров резицира целия тумор заедно със съдовете и прави байпас на дясното предсърдие към долните крайници. След това реинплантира черния дроб, заедно с десния бъбрек вътре в протезата, с която е заменена пострадалата от тумора вена, към която свързва и здравия бъбрек.
Днес с д-р Тодоров ще говорим за едно от най-разпространените хронични заболявания – разширените вени. Кои са причините за развитието на заболяването, има ли как да се предпазим от него и какви са съвременните методи за лечение? Вижте отговорите на тези въпроси в нашия разговор.
Здравейте, д-р Тодоров. Радваме се, че се съгласихте да сте наш гост. Бихте ли се представили с няколко думи на нашите читатели?
Здравейте. Благодаря за поканата. Казвам се Асен Тодоров, на 40 години, съдов хирург.
В момента работя като хирург в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология, като съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник, а в Imani Medical Centre в София се занимавам с лечението на разширени вени.
Ще започна малко по-отдалеч. Помните ли как и защо избрахте лекарската професия за Ваш професионален път?
Определено родителите ми имат голяма роля за този мой избор. Баща ми е акушер-гинеколог и той ме насочи към медицината, като аз избрах друга специалност за себе си. Ако не бях станал лекар, може би сега щях да съм архитект, но никога не съм съжалявал за избора си, нито затова, че останах да практикувам в България. Хирургията е изключително интересна и творческа специалност. 90% от моите колеги в университета заминаха за чужбина, но при мен така се случиха нещата, че животът ме срещна, с изключителни лекари, професионалисти, от които да се уча и се радвам, че днес съм тук.
Вашата специалност е „Съдова хирургия“. Разширените вени са едно от най-широко разпространените заболявания в развитите страни. С какво се характеризира то, кои са причините за неговото възникване и какъв процент от българите страдат от него?
Факт е, че разширените вени на долните крайници са сред най-разпространените хронични заболявания. Това превръща венозната болест в социално значимо заболяване. В основата му стои патологичен процес на разрушаване на разположените във вътрешността на вените еднопосочни венозни клапи, благодарение на които кръвта се придвижва на порции от долните крайници към сърцето. Когато клапите са повредени (инсуфициентни) налягането на кръвта във вените на краката се покачва над обичайното и това след време води до отпускане на венозната стена и разширение на съда. Хроничната венозна болест е многофакторно заболяване- в основата му лежат както генетичната предиспозиция на индивида (пола, наследствената обремененост, хормонален статус) така и фактори на околната среда и начина на живот, а именно наднорменото тегло, застоелия начин на живот, тютюнопушенето. В световен мащаб се счита че до 50% от мъжете и до 80% от жените над 18 г възраст страдат от хронична венозна недостатъчност, като разбира се по-голямата част са съвсем в началото на заболяването. За България средно за двата пола се счита, че този процент е около 37-40% от хората над 18 години.
Кои хора са по-предразположени към развитие на заболяването? Трябва ли периодично да се проследява състоянието на вените и как става това проследяване?
Жените са по-предразположени към варикозна болест на долните крайници, поради факта че техния организъм е подложен на значими хормонални промени в хода на настъпилите бременности и раждания. Тези хормонални промени модифицират съединителната тъкан в целия женски организъм и не подминават и венозната стена. Уместно е при съмнение за хронична венозна болест пациента да се консултира със специалист, който да му препоръча най-подходящия за него терапевтичен план. Прегледа обикновено включва – клинична оценка на състоянието на долните крайници, размера и местоположението на разширените вени, вида и състоянието на кожата, наличието или отсъствието на съпътстваща артериална патология. Широко използван метод е ултразвуковото доплерово изследване, което позволява на специалистите да видят кръвотока във вените и да оценят състоянието на венозните клапи. Изследването е повторяемо, лесно достъпно и не причинява дискомфорт на пациента.
За щастие съвременната медицина предлага нови методи за лечението на разширените вени. Какво представляват безкръвните методи за лечение и всички пациенти с разширени вени ли могат да се възползват от тях?
В основата на съвременните методи на лечение на варикозната болест стой целенасоченото механично или химично увреждане на болната вена, без тя на практика да се премахва от тялото. Най-разпространени и икономически достъпни са термалните методи на лечение- лазерната и радиофреквентната аблация, чрез които благодарение на висока температура се уврежда/изгаря вътрешността на болната вена. Провеждат се в амбулаторни условия с локална упойка, при минимален дискомфорт за пациента и изключително бързо възстановяване след процедурата. Най-подходящия метод на лечение трябва да бъде избран от специалист съдов хирург, след обстоен преглед на пациента.
Много от хората неглижират това заболяване или прибягват до алтернативна или народна медицина за лечението му. Опасно ли е това и до какви усложнения може да доведе?
Не мога да коментирам методите на народната медицина, но само ще кажа, че ако тези алтернативни лечения вършеха работа, може би нямаше да водим този разговор.
Неглижирането може да доведе до сериозни проблеми и развитието на заболяването в по-напреднал стадий, което води до трайно влошаване на здравословното състояние. Затова препоръчвам навременно посещение при специалист, който да определи моментното състояние, да назначи правилното лечение и да следи за развитието на заболяването.
Има ли превенция на разширените вени? Можем ли да се предпазим от тяхната поява, чрез промяна на определени наши навици?
Категорично да. Пълноценното хранене, редукцията на телесното тегло, ежедневното активно движение, отказа от тютюнопушене и навременната диагностика и започването на лечение са в личния контрол на всеки пациент. Най-малкото, което можете да направите, е да потърсите съвет от специалист съдов хирург.
Пациентите преболедували коронавирус често имат усложнения, които засягат и съдовата система. Какви са вашите наблюдения?
Някои пациенти с тежко протичане на ковид инфекцията се манифестират в лечебните заведения с тежки съдови усложнения както венозни и така и артериални тромбози, но това е обширна тема, а считам, че към момента протокола за профилактика при Ковид инфекцията е балансиран, с приложението на антикоагуланти и антиагреганти, които да намалят честотата на тези усложнения.
На финала на нашия разговор, какви препоръки бихте дали на нашите читатели, за да поддържат доброто здраве на сърдечно-съдовата си система?
Колкото и банално да звучи най-доброто за здравето на човека, респективно за сърдечно съдовата система е балансирането на хранене, движение и намаляване нивото на негативен стрес. Твърде често хората не могат да се ориентират за характера или тежестта на страданието си и имат нужда от квалифицирана помощ. Моят съвет е пациентите да не се самодиагностицират и самолекуват, а да се обърнат за съвет към нас лекарите. Ще си позволя да завърша с една сентенция „Единствения глупав въпрос е незададения“.
Може да запазите вашия час за преглед при д-р Асен Тодоров ТУК.
