Обществата по света се различават значително по своите вярвания и представи за света. В Индия например представите за кармата и прераждането са дълбоко вплетени в религиозните традиции, в Мароко в традиционните вярвания присъстват джиновете, а в Япония шинтоистката традиция свързва природата, определени места и предците с духовни същности, наречени ками. В Мексико пък Денят на мъртвите всяка година превръща спомена за починалите близки в пъстър празник, в който границата между света на живите и мъртвите символично се размива.
Подобни вярвания рядко ни изненадват, когато са вплетени от векове в религията, културата и традициите на едно общество. Има обаче и държави като Швеция например, които трудно се вписват в представата ни за места, в които призраците, медиумите и необяснимите явления се приемат сериозно.
Страната е известна със силно секуларизираното си общество, технологичните компании, инженерната култура и доверието в науката. Оказва се обаче, че тази северна, скандинавска държава крие друга, доста любопитна своя страна. 41% от пълнолетните шведи казват, че вярват в някаква форма на паранормални явления.
Свръхестествени способности, призраци, необясними явления, НЛО, гадатели и други феномени, за които няма научно потвърждение – интересът към тях се среща в различни обществени групи. Още по-интересното е, че вярата в науката не пречи на тези вярвания. Как рационалното и необяснимото успяват да съществуват едновременно в едно от най-модерните общества в Европа?
Неочакваният парадокс
Данните идват от изследване на Кристофер Тиделиус от Uppsala University, посветено на паранормалните вярвания и практики в съвременна Швеция. Проучването включва анкета, проведена през 2020 г. сред случайно избрани участници от Swedish Citizen Panel. Тя е изпратена до 1900 души, а повече от 1100 отговарят.
Според резултатите около 41% от пълнолетните шведи (4 от 10) вярват в някакъв вид паранормално явление. Разликата между половете е значителна – 52% от жените и 37% от мъжете заявяват подобни вярвания.
Изследването показва, че вярата в свръхестественото невинаги върви ръка за ръка с недоверие към науката. Напротив – повечето от хората, които допускат съществуването на явления, за които науката все още не е намерила потвърждение, определят именно нея като най-надеждния източник на знание.
Швеция е секуларна, но това не означава свят без мистерия
През последните десетилетия Швеция се превръща в един от най-разпознаваемите примери за секуларизация в Европа – процес, при който религията и религиозните институции постепенно губят част от влиянието си върху обществения и личния живот.
Това, че традиционната религия има по-малко място в живота на хората, не означава, че интересът към духовното и необяснимото изчезва. Част от хората просто го търсят другаде – в астрологията, медиумите, паранормалните явления или личните преживявания, за които не намират лесно обяснение.
В изследването си Тиделиус не открива доказателства, че вярата в свръхестественото рязко се увеличава в Швеция. Според него просто днес може да се говори за подобни преживявания много по-открито, а социалните медии дават още повече възможности те да бъдат споделяни.
Тоест не е задължително повече шведи да вярват в свръхестественото – просто тези вярвания са станали по-видими.
Призраците не изчезват с появата на електричеството
Този парадокс всъщност не е толкова нов. През XIX век Европа преживява една от най-мащабните технологични революции в човешката история. Науката и медицината напредват, електричеството променя градовете, железниците променят представите за разстояние, а индустриализацията постепенно променя начина, по който милиони хора живеят и работят.
Разширяването на научното знание би трябвало да намали интереса към свръхестественото, но всъщност се случва нещо далеч по-сложно. Именно през XIX век спиритуализмът, сеансите и медиумите придобиват огромна популярност в части от Европа и Северна Америка.
Технологиите имат силата да обяснят все по-голяма част от физическия свят, но не и да отговорят на всички човешки въпроси – какво се случва след смъртта, как човек се справя със загубата или защо понякога преживява нещо, за което не намира очевидно обяснение.
Напредъкът не премахва неизвестното. Той просто премества границите му.
Може би никога няма да рационализираме всичко
Науката не е доказала съществуването на призраци и шведското изследване не твърди обратното. То изследва хората и техните вярвания, а не дали обектът на тези вярвания действително съществува.
Интересното в тази история далеч не са призраците, а хората и начина, по който хората живеят с неизвестното. Днес можем да измерим, проследим и обясним почти всичко – температурата в стаята, мозъчната активност, защо възникват определени зрителни и слухови възприятия, но технологичният напредък не премахва страха от смъртта, загубата, несигурността или човешката потребност да откриваме смисъл в преживяванията си.
Затова фактът, че дори в едно от най-секуларните и технологично развити общества в Европа неизвестното продължава да има своето място, изобщо не е парадоксален. Науката непрекъснато разширява границите на нашето знание, но зад тях винаги остава нещо, което все още не можем да обясним.
Точно в неясното пространство отвъд тези граници се раждат историите за призраци – там, където науката свършва, а човешкото любопитство отказва да спре.
Източници: Uppsala University; Paranormal Sweden?: Paranormal beliefs and practices in contemporary Sweden; The Conversation
