Тя е необичайна и рядко срещана комбинация от пламтящо и чувствително сърце, обградено от непробиваема броня от непоколебима вяра, която не позволява то да бъде премазано под тежестта на суровата действителност, позволявайки му да я претвори в нещо по-справедливо, по-светло и по-добро.
Огън и вода. Необикновенна сплав, която няма как да се роди от природните стихии, тя не е нещо, което съществува естествено, тя се изгражда и създава с помощта на изкуството.
Днес наш гост е прекрасната българска актриса Силвия Петкова.
Здравей, Силвия. Огромно удоволствие за нас е да си наш гост. В началото на новата година, кой е най-големият подарък, който ти направи 2021 и какво искаш да ти подари 2022 година?
Здрасти. Аз също благодаря за поканата. Истината е, че имах доста катарзисна 21–ва година, което си е един голям подарък като се замисля. Трудностите винаги ни правят по-мъдри и осъзнати. Взех трудни решения, разделих се с хора и места, реших да имам повече вяра в себе си. И сега си мечтая действията ми от преди и предстоящите ми такива да доведат до една смислена, творческа, интересна 22ра година, през която да крача по-уверена и повече себе си. Мечтая си за много пътешествия, взаимност, радост и шареност.
Според теб човек ли избира пътя си или пътят ни избира. И в контекста на това, ти ли избра актьорската професия или тя избра теб?
Аз вярвам в съдбата. Вярвам, че сме дошли с предварителен план „на душата“, както казва Мария Лалева в книгите си. Но в същото време мисля, че не можем да седим, лежим и чакаме. Усилието в конкретна посока води до изпълняването на „мисията“ ни. Мисля, че пътят е там и ние избираме как да го извървим. Относно професията ми, сякаш винаги съм знаела, че това искам да правя. Пътят ме срещна с хора от тази професия и вече нямах съмнения, че избирам това. След това направих необходимото, за да сбъдна мечтата си.
Това ли беше детската ти мечта и имало ли е момент, в който да си съжалявала, че си избрала този свят за себе си?
Може да се каже, че детската ми мечта беше да съм археолог или таксиметров шофьор 😃 Актьорството дойде в по-тийнейджърските ми години. Във времето съм имала тежки периоди, защото това е трудна и неблагодарна работа, като финасовата страна дори не я коментирам, твърде е жалко и обидно. Имала съм доста големи депресивни моменти, но никога не съм съжалявала за професията си. Само на шега често си казвам : „ех! ‘що не станах IT, да си обикалям света и да мога да работя от всеки плаж на планетата“.
Но… каквото – такова. Сега като актриса на свободна практика, може би ще имам повече възможност и време да пътувам – другата ми огромна страст! Е, сега… ако някой ми предложи да работя като актриса или водеща и да пътуваме из целия свят – няма и да се замисля 😉
Какъв всъщност е светът на киното и театъра, кое остава скрито за нас като зрители? Има ли „чудовища“, дебнещи в тъмнината зад спусната завеса, далеч от светлините, овациите и аплодисментите?
Да. Има чудовища. И то с огромни зъби. Всъщност до публиката стига само блясъка и магията на нашето изкуство. Зад всеки филм или спектакъл стоят огромен брой професионалисти зад кадър или зад кулисите. Всеки от тях преминава през куп перипетии и трудности, за да си свърши работата добре. При нас актьорите, има онзи момент на изследване на дълбините на собствените ни души, за да създадем персонажа си. Чудовището при нас се крие там. Трябва да сме силни, за да си позволим да бродим там дълбоко. Често е много трудно да се изправиш лице в лице със страховете си, тайните си, подсъзнанието си, там откривам неподозирани неща, които трябва да извадя на светло и преобразувам в актьорско майсторство. За това казвам, че е неблагодарна професията, защото да хейтиш от дивана е ок, но да го направиш – не е за всеки.
Какво е да живееш в толкова много различни образи. Има ли моменти, в които напълно си се изгубвала в даден персонаж и как си успявала да намериш отново пътят към себе си?
Научила съм се да не се губя. Трудно е, особено когато работиш върху няколко проекта едновременно, а всяка вечер играеш различен спектакъл.
Не съм от актьорите, които не могат да излязат от роля с часове и дни. Бързо превключвам, но това се дължи на домашната ми работа, подробния анализ и яснотата как мисли и действа героят ми. Знаейки тези неща и на сън да те бутнат вече се превръщаш в Кера, Яна Танева, г-жа Димитрова или Пипи…
Коя беше първата роля, която изигра? Коя е ролята, която никога няма да забравиш и коя е тази, която искаш да изиграеш, но все още не си успяла?
Дебютирах на професионална сцена с ролята на Жената във великото произведение на Стайнбек „За мишките и хората“, под режисурата на Асен Блатечки. Едно представление, което никога няма да забравя, защото беше изключително въздействащо! Всяка роля, която съм изиграла до момента, ще помня докато съм жива, защото всичките си ги обичам. Иначе се опитвам да не мечтая за роли, защото съм наясно, че душевността и визията ми малко се бият. Много искам да изиграя Дамата с камелиите, но ако съм режисьор, не бих разпределила актриса с моите физически данни 🙂 тоест емоционалното ми тяло може и иска всичко, но физическото според мен ме ограничава.
Кое е нещото, което ти дава театърът, а киното никога не би могло и обратното?
Живият контакт с публиката. Репетиционният процес, който често е по-вълнуващ от вече готовия спектакъл. Времето за анализ, разработване, пробване, обсъждане, творческите скандали и детайлността. В България, за съжаление, няма практика кино и телевизионните проекти да се репетират. Ако е филм има две–три срещи, където четем сценария и в общи линии обсъждаме посоката. В телевизията до сега никога не съм имала репетиция.
В театъра, преди срещата с публиката, има едно грандиозно вълнение, което си е чак страшно и плашещо от време на време. Това пък е и нещото, което киното ми дава – повече увереност, повече самочувствие като че ли.
Публиката те обикна в образа на Кера в „Пътят на честта“. Кое е общото между Кера и Силвия?
Чувството за справедливост и вярата в доброто у хората.
На сцената на живота, коя е ролята, в която никога не искаш да се виждаш?
Не искам да се виждам отчаяна. Не искам да спирам да действам, каквото и да се случва.
Ако трябва да се опишеш като персонаж в книга или пиеса, как би звучало това описание?
Хахаха. Интересно.
Около 30 годишна, с будни, топли очи, широко усмихната. По нещо в усмивката ѝ личи, че е видяла много от живота, но продължава да блещука надежда в очите ѝ.
Хахах. Мога да започна цяла пиеса, но ме влече към художествена измислица. Не мога да напиша такова нещо за себе си. Трябва да попитате някой, който ме познава. Моето описание няма да е реалистично. Оценката трябва да идва от околните, сам човек не е добре да говори за себе си.
Поглеждайки се сутрин в огледалото, какво никога не искаш да виждаш в отражението и какво искаш да видиш в него утре?
Не обичам да се гледам в огледалото.
Изкуството възпитава ценности, отправя послания, създава стойност, дава смисъл … Все неща, които все повече липсват в живота ни. Според теб, кои са ценностите и посланията, които не бива да позволяваме да изгубим като общество?
Странно, но аз живея с усещане за носталгия по времена, в които никога не съм живяла. Усещам, че отдавна сме изгубили онези ценности, за които съм чела като дете и съм растяла вярвайки в тях. Някакъв рицарски идеализъм притежавам и някаква доблест, които днес не се срещат. Вярвам в достойнството, честта, истината, добротата, приятелството, общуването, обмена между душите… неща, които особено в последно време са рядкост по нашите ширини. И се радвам, че поне мога да чета за тях. От време на време някой да постави подобна смислена и дълбока пиеса, която да побързам да гледам, преди да падне от репертоара „поради липса на зрителски интерес“ … за съжаление масово хората вече не желаят да се задълбават… предпочитат да се забавляват и да бягат от действителността и силните човешки чувства, ситуации… взаимоотношения.
Тъжно ми е, че с всеки следващ ден всичко около мен става все по-повърхностно и кухо… не съм сигурна по какъв друг начин да отговоря на този въпрос.
Какви са новите проекти, с които мислиш да предизвикаш себе си? Да очакваме ли да те видим скоро отново на екран … или на сцената?
Имам покана за доста хубава роля в пълнометражен филм, но заснемането му зависи от финансирането, така че все още няма да коментирам. Предстоят ми и репетиции в театъра в края на февруари и съвсем скоро, когато имам позволение да споделя повече, ще го направя в социалните си мрежи и с радост ще ви поканя в театралния салон, на първата ми премиера като актриса на свободна практика.
Благодаря ти много, че беше наш гост. В края на нашия разговор, пожелай нещо на читателите на ЛИДЕР.БГ …
Аз също благодаря за смислените и интересни въпроси. Дано не съм прозвучала мрачно.
Пожелавам на вас и всички читатели да ви е цветно, да сте взаимни и да създавате себе си, всеки ден такива, каквито искате да бъдете. Общувайте с онези, които ви носят спокойствие и радост и обгръщайте себе си с обич, за да имате в запас да споделите и с другите около вас. И дано пролетта побърза и ни донесе повече усмивки и сили да продължаваме напред.
