Слънчевата сонда „Паркър“ на НАСА изпрати сигнал до дома, след като завърши най-близкото досега прелитане около Слънцето. Екипът на мисията в Лабораторията по приложна физика „Джон Хопкинс“ (APL) в Лорел, Мериленд, получава сигнала от космическия апарат малко преди полунощ по Гринуич на 26 декември.
Контактът е изгубен по време на най-близкото приближаване на 24 декември. Подробни телеметрични данни за състоянието на космическия апарат се очакват на 1 януари, потвърждават от НАСА.
Слънчевата сонда на Паркър достига 430 000 мили в час
Слънчевата сонда „Паркър“ поставя нов рекорд, като прелита само на 3,8 милиона мили над повърхността на Слънцето, движейки се с безпрецедентната скорост от 430 000 мили в час, което я превръща в най-бързия обект, създаден от човека, в историята.
Това прелитане, първото от многото на такова разстояние, позволява провеждането на революционни научни измервания, които могат да променят разбирането ни за Слънцето.
Според Ники Фокс, който ръководи дирекцията „Научни мисии“ в централата на НАСА във Вашингтон, прелитането толкова близо до Слънцето бележи исторически етап в първата мисия на човечеството до звезда.
„Като изучаваме Слънцето отблизо, можем да разберем по-добре влиянието му върху цялата Слънчева система, включително върху технологиите, които използваме ежедневно на Земята и в Космоса, както и да научим повече за функционирането на звездите във Вселената, за да подпомогнем търсенето на обитаеми светове отвъд родната ни планета“, обяснява Фокс.
През последните шест години сондата „Паркър“ се подготвя за този важен етап. От изстрелването си през 2018 г. космическият апарат осъществява седем прелитания на Венера, използвайки гравитацията на планетата, за да се доближи до Слънцето. Последното му прелитане около Венера на 6 ноември 2024 г. го позиционира в оптималната му орбита.
Овалната орбита на космическия апарат го доближава до Слънцето на всеки три месеца – достатъчно близо, за да изучава процесите в него, но достатъчно далеч, за да избегне екстремната топлина и радиация. Той ще остане на тази орбита до края на мисията си.
NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben
Сондата поставя нови стандарти в изследването на Слънцето
Космическият апарат, проектиран, построен и управляван от APL в Лорел, Мериленд, е пионер в нова ера на космическите изследвания и разкрива дългогодишните загадки на Слънцето.
В близост до Слънцето космическият апарат използва щит от въглеродна пяна, за да се предпази от силната топлина на короната, която може да надхвърли 1 милион градуса по Фаренхайт.
Щитът е проектиран така, че да издържа на температури до 2600 градуса по Фаренхайт – достатъчно горещи, за да разтопят стомана – като същевременно поддържа инструментите на космическия кораб на безопасна стайна температура. В горещата, но с ниска плътност среда на короната се очаква щитът да достигне 1800 градуса по Фаренхайт.
Прелитайки през слънчевата корона, сондата „Паркър“ събира данни, които помагат на учените да разберат защо регионът е толкова горещ, да проследят източника на слънчевия вятър (непрекъснатия поток на материал от Слънцето) и да научат как енергийните частици се ускоряват до половината от скоростта на светлината.
„Монументално е да успеем да доближим космически апарат толкова близо до Слънцето. Това е предизвикателство, с което научната общност в областта на космонавтиката иска да се справи от 1958 г. насам и е прекарала десетилетия в усъвършенстване на технологиите, за да го направи възможно.“ – казва Джон Вирцбургер, системен инженер на мисията Parker Solar Probe в APL.
Източник: InterestingEngineering
