Учените откриват рядко съединение – плумбонакрит в първия слой на картината, което предполага, че да Винчи е използвал оловен оксид за изсушаване и сгъстяване на боята си.
Световноизвестната картина „Мона Лиза“ от Леонардо да Винчи, рисувана между 1503 и 1519 г. и окачена на стените на френските кралски особи, а по-късно и в спалнята на Наполеон, наскоро е подложена на нов анализ.
Изследователите провеждат анализ на микропроба от основния слой на картината и разкриват уникална смес от масло, обработено с основа с високо съдържание на олово и оловен бял пигмент без церусит (PbCO3).
Рядко съединение, открито в състава на боята
Те откриват рядко съединение, наречено плумбонакрит в първия слой боя, което потвърждава, че Леонардо вероятно е използвал прах от оловен оксид, за да сгъсти и изсуши боята си, според AP News.
Плумбонакритът е страничен продукт на оловния оксид. Великият художник е разтварял праха с оранжев цвят в орехово масло или ленено семе, загрявайки сместа, за да създаде гъста, бързосъхнеща златиста паста.
Резултатите от проучването предполагат, че Леонардо е имал за цел да подготви гъста боя, подходяща за покриване на дървения панел на Мона Лиза, като е обработил маслото с голямо количество оловен оксид.
Използван е рентгенов анализ
В допълнение към откриването на плубонакрита е открит и шанонит (Pb2OCO3), като последният е идентифициран за първи път в историческа картина. Тези открития предоставят ценна представа за методите и материалите за рисуване на Леонардо да Винчи.
Екипът използва усъвършенствани техники за събиране на емпирични данни, включително синхротронна рентгенова дифракция с висока ъглова разделителна способност и инфрачервена спектроскопия.
Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването и химик във Френския национален център за научни изследвания, казва пред Асошиейтед прес: „Плумбонакритът наистина е част от неговата рецепта. Това е първият път, когато всъщност можем да го потвърдим химически.“
Освен от Леонардо да Винчи плумбонакритът е бил използван и от нидерландския майстор Рембранд през XVII век, което предполага, че тайните рецепти за бои са се предавали в продължение на векове.
Проучването е публикувано на 11-ти октомври в списанието ACS Publications.
Източник: InterestingEngineering
