Експериментът е създаден, за да ни накара да обмислим и планираме по-добре бъдещето си.
Една камера, кацнала на върха на хълма Тумамок, Тусон в САЩ, е там, за да създаде снимка, но не просто обикновена снимка, а снимка, която ще улови заобикалящата я среда с едно кликване за следващите 1000 години.
Експерименталната концепция е проектирана от философа Джонатан Кийтс и екип от изследователи от пустинната лаборатория на хълма Тумамок.
Традиционните методи разчитат на бързи реакции, но Кийтс предвижда „камерата на хилядолетието“, която надживява дори най-напредналите технологии. Той иска да създаде траен образ, който надхвърля времето и е категоричен, че камерата ще остане затворена през следващите 1000 години.
Камерата е позиционирана до пейка, която гледа на запад към квартал Star Pass. Пейката примамва туристите да си направят моментна почивка, докато камерата разпалва въображението, карайки скитащите да размишляват върху мистериите, които бъдещето може да разкрие, както е предвидено от Кийтс.
„Хиляда години са много време и има толкова много причини, поради които това може да не сработи“, казва Кийтс. „Камерата може дори да не съществува след хилядолетие. Има природни сили и решения, които хората вземат, независимо дали са административни или наказателни, които могат да доведат до нетрайност на камерата.“
Как работи камерата?
Проектирането на камера, която да издържи много дълго време, по-специално 1000 години, не е лесна задача. Идеята на Кийтс е, че простотата е ключът към дълголетието.
Камерата, която той проектира, използва малка дупка в тънък лист от 24-каратово злато, за да пропуска светлината. След това тази светлина преминава през малък меден цилиндър, монтиран на стоманен стълб. Повърхността вътре в камерата е покрита с много слоеве розова луда, която е пигмент за маслена боя.
В течение на 1000 години слънчевата светлина, отразяваща се от пейзажа на Тусон, постепенно ще повлияе на светлочувствителната повърхност във фотоапарата. Тази продължителна експозиция в продължение на векове ще улови промените в пейзажа на Тусон през годините.
Полученото изображение, когато камерата бъде отворена от бъдещите хора, ще бъде уникален и дългосрочен запис на трансформациите на Тусон през различни епохи.
„Повечето хора имат доста мрачна перспектива за това, което предстои“, казва Кийтс. „Лесно е да си представим, че хората след 1000 години биха могли да видят версия на Тусон, която е много по-лоша от това, което виждаме днес, но фактът, че можем да си го представим, не е нещо лошо.“
Той се надява, че изображението ще подтикне футуристичните човешки същества да предприемат действия за спасяването на планетата. Но как ще интерпретираме сценариите от миналото само с едно изображение? И как ще изглежда това изображение в крайна сметка?
Кийтс обяснява: „Нека си представим наистина драматичен случай, при който всички жилища ще изчезнат за 500 години в бъдещето. Това, което ще се случи тогава е, че планините ще бъдат ясни, остри и непрозрачни, а жилищата ще бъдат призрачни. Цялата промяна ще се наслагва върху едно изображение, което може да бъде реконструирано слой по слой по отношение на интерпретацията на крайното изображение.“
Отвъд улавянето на миналото за бъдещето, Кийтс подтиква умовете ни да обмислят и планират това, което предстои. Той ни подтиква да обмислим разпръскването на популациите върху пейзажа, като настоява за размисъл и то спешно. В стремежа си към вечен образ Кийтс вдъхновява призив за действие за обмислено и устойчиво бъдеще.
„Този проект зависи от извършването на това на много места по целия свят“, казва Кийтс. „Надявам се това да доведе до планетарен процес на преосмисляне на планетата Земя за бъдещите поколения.“
Източник: InterestingEngineering
