В Хондурас има чудно дърво, което успява да промени коренно ситуацията там, създавайки поминък за органично земеделие, устойчивост на климата и надежда за фермерите в централноамериканската държава и другаде по света.

Британски геодезист в Хондурас на име д-р Майк Хендс, създава метод, изграден около специален клас дърво, наречено Инга. Този член от семейството на бобовите растения съдържа над 300 сорта и неговите ендемични характеристики дават на Хендс основата на неговата революционна форма на агролесовъдство.

Методът е описан от Индипендънт и Гардиан като тропически еквивалент на превръщането на „водата във вино“, а Хендс е обявен за един от първите 50 човека, спасяващи планетата.

„През 80-те той работи в много тропически страни и навсякъде наблюдава една и съща тенденция, а именно – едно семейство може да отгледа добра реколта една година, а на следващата реколтата се проваля; и учените не могат да обяснят защо “, казва Лорейн Потър, говорител на фондация „Инга“ – организация с нестопанска цел, която се стреми да трансформира живота на селските хондураски семейства чрез култивиране на алеи от Инга.

Изчислено е, че 250 милиона земеделски производители по света практикуват горене на дърва в земеделието – въглеродът, отделен от изгорелите дървета и почвата, се изчислява, че допринася за 73% от емисиите на парникови газове от селското стопанство на развиващите се страни.

„Той се опита да разбере защо тези системи се провалят и защо семействата трябва да продължават практиката на изгарянето … и тогава направи пробив разбирайки, че фосфорът се изчерпва“, казва Потър.

Едно от 17-те основни хранителни вещества за растенията и единственото, на което функции не могат да бъдат изпълнени от никое друго, растенията не могат да издържат дълго време без достатъчно фосфор.

Пробивът 

Д-р Хендс изпробва дузина различни видове, преди да се спре именно на Инга.

Потър обяснява, че алея на Инга е като боулинг писта – там, където са улеите, е мястото, където растат дърветата, а в алеята е мястото, където растат културите. Конфигурацията на Хендс за поставяне на дърветата само на 20 сантиметра от другите култури, е много различна от това, което всеки земеделец би направил, но именно това създава идеалните условия както за хранителните, така и за пасивните култури.

Но защо и как работи?  

Всичко започва с уникалността на дървото Инга.

Инга може да нарасне до 25 фута (почти 8 метра) през първата година от живота си и е толерантно към лоши почвени условия, топлина, суша и наводнения. Широките му листа отчасти засенчват почвата отдолу – достатъчно, за да се предотврати прегряването на културите, но недостатъчно, за да блокира слънчевата светлина да достигне културите. 

Като член на семейство Бобови, Инга е фиксатор на азот. Това означава, че извлича азота от въздуха и го съхранява в корените си, където семейство бактерии добавят водороден атом и го превръщат в амоняк, което позволява на растенията да го консумират. Всички растения се нуждаят от азот. Ето защо се прави тор, а азотфиксаторите са необходима част от всеки пермакултурен или регенеративен селскостопански модел.

След 16-18 месеца, дърветата Инга се изрязват до височината на гърдите, като дават на семействата всички необходими дърва за огрев и покриват земята в листа, които се разлагат и подхранват почвата отдолу. 

„Първата година избрахме 40 семейства. Те бяха загрижени: Как засаждането на дървета, ще им осигури храна?“ казва Потър, разказвайки за началото на фондацията Инга, която наскоро спечели наградата Ray C. Anderson NextGen, както и безвъзмездна помощ от 100 000 долара за практикуване на създадения метод.

„Така те засадиха половината реколта с алеи Инга от двете страни, а другата половина засадиха нормално. Имаше ужасяваща буря с около шест инча дъжд. Той отми всичките им нормално засадени култури, но не и тези с алеите Инга около тях“, казва Потър. „Така че всички веднага поискаха да засадят останалата част от земята си с алеи Инга.“ След това, не е било нужно да се набират повече семейства и сега в околните долини има 300 семейства, практикуващи култивиране с алеи Инга.

Досега методите за отглеждане с алеи от Инга са възприети от фермерите в Хондурас, Перу, Белиз, Боливия, Коста Рика, Гватемала, Мексико, Никарагуа, Мадагаскар, ДР Конго, Уганда, Сиера Леоне, Камерун, Лаос и Саравак.

Зелено за зелено 

След осъзнаването, че могат да засадят всички свои нормални хранителни култури с алеите Инга, фермерите се насочват към пасивни култури. Те отглеждат зърна черен пипер, какао, куркума, чили, кардамон, ванилия, цитрусови плодове и други.

Това генерира легитимни приходи, позволявайки на фермерите да подобрят живота си. Тези продукти очакват сертификат „Organic“, който ще получат лесно поради регенеративния характер на модела – както по отношение на естествения контрол на плевелите, прекратяващ нуждата от пестициди и хербициди, така и използването на органични торове по време на сезона на почистване.

Интересното е, че виждайки успеха на реколтите, някой фермери започват да отглеждат нови култури. Едни са започнали да отглеждат плодни дървета, докато други залесяват площите, които преди са унищожавали с огън.

Други засаждат твърда дървесина, за да увеличат горската среда и да осигурят допълнителни възможности за доходи и продоволствена сигурност. Те включват Cordia megalantha, която се използва за производство на висококачествени мебели, но също така произвежда плодове със сладък вкус и други луксозни твърди дървета като махагон и Далбергия.

Може да се касае до голяма степен за генериране на храна и доходи за фермерите, но светът също печели от това, тъй като между 2012-2019 г. фондация Инга изчислява, че над 284 000 тона CO2 са били изолирани или избегнати, благодарение на алеите Инга. Този брой ще достигне 450 000 тона до края на 2021 година. 

Наистина е невероятно какво може да направи един човек на точното място с правилното дърво. 

Видео фондация Инга:

Източник: GoodNewsNetwork